Били Стрейт [bg]

Събличам се по долни гащи, мушвам се в леглото и затварям очи. Отначало е тихо, но после от стаята на Сам дочувам музика. Прилича на китара, но звукът е по-висок. Мандолина. Един кънтри състав в Сънисайд имаше такъв инструмент.

Свири една и съща песен много пъти. Изглежда, е стара и много тъжна.

После спира и започва да хърка. Мисля си за мама. Нищо друго няма в ума ми до сутринта.

Вече е събота, аз се събуждам преди него и отивам във всекидневната. Пердетата са спуснати и в къщата е тъмно. Дръпвам едното перде във всекидневната и виждам два метални стола на верандата на Сам, нисък зид и къщи от другата страна на улицата. Небето просветлява и ниско прелитат гларуси. Странно, но мога да се закълна, че помирисвам солта през стъклата на прозорците.

Във всекидневната има повече книги от всяко друго място, което съм виждал, с изключение на библиотеката. Стените са покрити с полици и придвижването из стаята е почти невъзможно заради списанията по пода. В ъгъла има кушетка, върху която е постлано плетено одеяло, телевизор и статив с ноти на песен от някой си Сметана.

Сядам на кушетката и от нея полита прах. Нямам болки в стомаха, както всяка сутрин. Никога през живота си не съм спал по-добре и решавам да се отблагодаря, като приготвя закуска.

В кутията на кухненския плот намирам неначенат бял хляб и отрязвам четири филии. Има и кафемашина, но не знам как да я използвам, затова наливам мляко и портокалов сок в чаши и ги слагам на масата заедно с хартиени салфетки, вилици, лъжици, ножове. В хладилника има плодове и зеленчуци, масло, някакъв кисел крем, яйца и голям буркан с нещо сребристо, като от химическа лаборатория. Осолена херинга. Изваждам яйцата с надеждата, че Сам ги обича бъркани.

Те вече са изпържени, когато дочувам кашлицата му. Той влиза, облечен е в светлосин халат, търка си очите, после намества ченето си.

— Стори ми се, чух нещо. Ти какво, да не си кулинар?

— Харесваш ли бъркани яйца?

Той се обръща с гръб към мен, слага ръка на устата си и продължава да кашля.

— Извинявай. Да, обичам бъркани яйца. Обикновено в събота не готвя — имаме празник. Не съм толкова религиозен, но обикновено не готвя. Сигурно защото майка ми правеше така.

— Извинявай…

— Не, не, всичко е наред, защо това трябва да се отнася и до теб? — Той се приближава и поглежда в тигана. — Мирише хубаво. Добре ще ми дойде нещо топло. Знаеш ли как да приготвиш кафе?

— Не.

Той ми обяснява как да пусна машината и излиза. Когато се връща, кафето е налято, а той е облечен в тъмен костюм и бяла риза с разкопчана яка. Косата му е сресана и е обръснат. Яйцата вече са съвсем изстинали.

— Така, сега да похапнем — казва, разтваря салфетката и я слага на скута си. — Bon appetit — това означава „да ти е сладко“ на френски. — Опитва яйцата. — Много добре. Много джентълменски от твоя страна да приготвиш закуска, Бил. Може би има надежда за младото поколение.