Били Стрейт [bg]

— Никой не може да ме защити.

— Защо говориш така?

— Защото никой никога не ме е защитавал.

— Но виж…

— Не — казвам аз. — Няма начин да оставят едно дете да вземе толкова пари. А и аз не мога да им помогна така или иначе. Не съм видял лицето на онзи мъж, видях само номера на колата му…

— Номера на колата? Бил, това може много да помогне. Те имат начини да намерят собственика по номера…

— Не! — извиквам. — Никой никога не е правил нищо за мен, а и на мен не ми пука за това. И ако според теб това ме прави лош гражданин и вече не ме искаш тук — добре, ще си тръгна!

Ставам и се втурвам към вратата. Той ме сграбчва за ръката.

— Добре, добре, успокой се, няма нищо…

— Пусни ме!

Пуска ме. Стигам до вратата, виждам червеното око на алармата и спирам. Стомахът ме срязва.

— Моля ти се, Бил, успокой се.

— Спокоен съм. — Но това е лъжа. Дишам учестено и гърдите много ме стягат.

— Виж какво, съжалявам — казва той. — Забрави какво ти казах, просто си помислих… че ти очевидно си добро момче, а понякога добрите хора не правят каквото трябва и тогава се чувстват… О! Кой съм аз, за да ти говоря така? Ти сам знаеш какво да направиш.

— Нищо не знам — промърморвам аз.

— Какво?

— Всеки път, когато се опитам да науча нещо, все се случват разни работи — като при вас с войната.

— Но ти се справяш, както и аз се справих.

Пак ми се приплаква, но няма да го направя, в никакъв случай! Думите сами потичат от устата ми.

— Не знам какво да правя, господин Ганзър. Може би трябва да се обадя в полицията, може би ще им звънна от уличен автомат, ще им кажа номера на колата и ще затворя.

— Ако го направиш по този начин, как ще си вземеш парите?

— Оставете парите, те никога няма да ми ги дадат. Дори и да ги взема, майка ми ще научи, а след това и Тъпака — това е мъжът, с когото тя живее. Заради него избягах. Накрая той ще ги прибере, повярвайте ми, няма начин да взема и цент от тях и пак ще съм там, откъдето започнах.

— Тъпака, а? Куха тиква? — Той се потупва по главата.

Аз се засмивам.

— Да.

И той започва да се смее. Моят смях става още по-силен. Не че съм много весел, но така се освобождавам от напрежението.

— Умно момче като теб и някаква куха тиква — казва той. — Разбирам защо се боиш, че ще има проблеми. Добре, ще ти дам кода на алармата. В случай че ти се прииска да подишаш чист въздух. Едно, едно, двайсет и пет. Запомни го като първи януари 1925. Рожденият ми ден. Роден съм на Нова година.

— Няма да излизам.

— За всеки случай. — Той набира кода, светлината става зелена и отваря вратата. — Успокой се, разполагай се, опитай херингата.