Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Наследството на Карл Велики [bg]
Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследството на Карл Велики [bg]

Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:

Американска подводница изчезва в началото на 70-те години на миналия век. От екипажа и командира й Форест Малоун не е открита никаква следа. Десетилетия по-късно синът му, бившият таен агент Котън Малоун, решава най-накрая да разбере какво се е случило с баща му и се добира до тайния доклад от разследването на военните. Прочетеното вътре го изумява: капитан Малоун е бил изпратен на суперсекретна мисия дълбоко под ледовете на Антарктида. Нейната цел продължава да е неизвестна. Резултатите също. Котън Малоун не е сам в своя поход към истината. За да получат огромно наследство, Доротея и Кристел, последни представителки на фамилията Оберхойзер, трябва да научат повече за края на баща им, който също е бил на борда. Те знаят нещо, за което американецът няма представа — след като дядо им открива пълен с древни шифри и загадки дневник в гробницата на Карл Велики, както и текстове на напълно непознат език, още през 1938 г. нацистите изпращат експедиция до Антарктида. Разкритията, направени там, могат да имат невероятни последствия за цялото човечество. За да запази в тайна именно тези мистериозни находки, адмирал Лангфорд Рамзи, чиято крайна цел е вицепрезидентският пост, започва безскрупулна игра, изобилстваща с предателства, изнудвания и убийства и стигаща дори до Белия дом. Търсейки истината, Котън Малоун и сестрите Оберхойзер се озовават в древна немска катедрала, полуразрушен френски манастир и накрая сред ледовете на Антарктида. Там ги очаква едно наистина изумително откритие, което може да хвърли светлина върху цялата човешка история. И върху бъдещето.
1 ... 168 169 170 171 172 173 174 175 176 ... 195
Перейти на страницу:

— Навлизаме в забранената зона — прозвуча в шлема му гласът на Тейпърел.

Австралиецът седеше на предната дясна седалка, редом с пилота норвежец. Пътниците се бяха сгушили отзад, в неотоплената кабина. Технически проблеми бяха забавили полета с повече от три часа, но това не ги бе разколебало. Всички изгаряха от нетърпение да видят какво има там. Дори Кристел и Доротея се укротиха, седнали на максимално разстояние една от друга.

Не след дълго се озоваха над залива във формата на подкова, отбелязан на картата. Няколко айсберга охраняваха достъпа до него. Ледът пламтеше, отразявайки ослепителната слънчева светлина.

Хеликоптерът прехвърли билото. Планинските върхове бяха черни, прекалено остри, за да задържат снега. Имаше великолепна видимост. Вятърът беше слаб, в небето белееха малки пухкави облачета.

Изведнъж снегът почти изчезна. Почвата и скалите бяха прорязани от сиво-черни ивици гранит и светъл пясъчник. Цялата околност беше изпъстрена с огромни каменни късове.

— Суха долина — поясни Тейпърел. — Два милиона години без капчица дъжд. Тогава планините растели по-бързо от образуващите се ледници, затова част от леда е останала от другата страна. Силните южни ветрове поддържали платото чисто от сняг и лед. В южната част на континента има много такива долини, но тук се срещат по-рядко.

— Някой изследвал ли е тази? — попита Малоун.

— Посещават ни ловци на вкаменелости. Мястото е истинска съкровищница за тях. Намират се и метеорити. Но договорът ограничава подобни визити.

Пред очите им се появи къщата. Призрачна постройка, издигната в подножието на мрачен и непристъпен връх. Хеликоптерът направи кръг на каменистия терен и се насочи към площадката за кацане, покрита с едрозърнест пясък.

Пътниците слязоха. Малоун остана последен, за да поеме шейните с екипировката. Тейпърел му подаде раницата и леко намигна — беше изпълнил молбата му. Грохотът на мотора се смесваше със свистенето на витлото в ледения въздух.

Разполагаха с две радиостанции. Разбраха се, че първият сеанс ще бъде след шест часа. Тейпърел обясни, че при нужда може да се подслонят вътре. Но хубавото време щеше да се задържи поне още десет-дванайсет часа. Дневната светлина не беше проблем, тъй като слънцето щеше да залезе чак през март.

Малоун вдигна палец и хеликоптерът бързо изчезна зад билото. Обгърна ги дълбока тишина.

Сух като в Сахара, въздухът пареше дробовете им. Тишината беше пълна, но не носеше чувство за покой. Къщата бе на петдесетина метра от тях.

— Какво ще правим сега? — попита Доротея.

— Най-очевидното — промърмори Малоун и пое напред.

85

Приближиха се към дървената постройка. Тейпърел беше прав. След седемдесет години дъските и гредите бяха бели и свежи, сякаш току-що докарани от дъскорезницата. Главичките на гвоздеите блестяха без нито едно петънце ръжда. До вратата висеше навито на руло въже, което изглеждаше чисто ново. На двата прозореца имаше капаци. Към четирийсет квадратни метра, не повече, прецени Малоун. Широка стряха и стръмен ламаринен покрив, от който стърчеше железен комин. Край стената лежеше изкормен тюлен, сиво-черен на цвят. Мустаците под изцъклените очи си бяха на мястото. Изглеждаше така, сякаш просто лежеше да си почине.

Вратата нямаше брава. Той я бутна и свали слънчевите очила. От тавана висяха метални стелажи. Част от тях бяха заети от месото на тюлена и чифт снегоходки. Край една от боядисаните в кафяво стени се виждаха рафтовете от снимката. На тях бяха подредени познатите вече бутилки и консервени кутии с добре запазени етикети. На двата нара имаше кожени спални чували. Останалото също беше на мястото си — маса, столове, желязна печка и радиоапарат. Дори списанията от снимката бяха на масата. Всичко изглеждаше така, сякаш обитателите са излезли за малко и всеки момент ще се приберат.

— Страшничко — прошепна Кристел.

Той беше съгласен с определението.

При липсата на прах, микроорганизми и насекоми, които да разлагат органичните отпадъци, потта на немците със сигурност лежи някъде тук, върху замръзналия под, помисли си той. Заедно с микроскопичните люспици кожа и други телесни частици. Той буквално усети присъствието на нацистите, увиснало в неподвижния въздух.

1 ... 168 169 170 171 172 173 174 175 176 ... 195
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)