Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

— Не те виждам обезпокоена, височайша почитаема мамо.

— Други ще отмъстят за мен — изречено с глух и примирен тон.

Думите й прозвучаха дори по-странно от показното спокойствие при създалата се обстановка. Явно бе поставила емоциите си под мощен похлупак, но внимателното наблюдение на Одрейди й помогна да съзре почти мълниеносните движения на отделни части и елементи от цялото. Дълбоко същностни и изпълнени с действена сила неща, заровени и държани под абсолютен контрол. Всичко бе прибрано и маскирано така, както би го сторила една света майка. Външно Логно показваше, че силите й са изчерпани, но говореше тъй, сякаш нищо не се бе променило.

Ваша пленница съм, ала това не променя обстоятелствата.

Наистина ли бе изпаднала в пълна безпомощност? В никакъв случай! Тя просто искаше да оформи подобно впечатление, а всички присъстващи почитаеми мами го отразяваха с реакциите на поведението си.

Виждаш ли ни? Лишени сме от сила, с изключение на предаността на сестрите ни и на последователите, които сме съумели да привържем към нас.

Наистина ли вярваха толкова силно на своите батальони-отмъстители? Бе възможно, но само при условие, че никога не са претърпявали поражение като днешното. И все пак някой ги бе върнал силом назад в старата Империя. В милиона планети…

Тег се натъкна на Одрейди и пленниците й, докато търсеше спокойно място, за да огледа победата от всички страни. Отминалата битка винаги изисква аналитичен преглед на резултатите и последствията, особено от страна на главнокомандващ-ментат. Тази го принуждаваше да направи сравнителен оглед много повече от която и да е друга в дългогодишния му опит. Днешният конфликт можеше да бъде настанен на полагаемото му се в паметта място единствено след възможно най-пълна преценка и споделяне на мнението на всички онези, които лежаха като отговорност на неговите плещи. Точно такъв бе неизменният модел на поведението му и той никак не държеше на онова, което разкрива от себе си по този начин. Прекъсне ли линията на взаимно обвързване на интересите, човек сам подготвя собственото си поражение.

Трябва ми спокойно място, за да мога да събера всички нишки и следи на днешния бой и да подготвя предварително резюме на отминалите събития.

Според него най-трудният проблем на едно сражение бе то да протече без освобождаване на дивашкото у човека. Становище на „Бин Джезърит“. Битката трябва да бъде направлявана така, че да извади на повърхността най-доброто у онези, които оцелеят. Много трудно, а понякога и напълно невъзможно. Да, ставаше все по-трудно, когато войникът съзнателно бе държан колкото е възможно по-далеч от развихрянето на касапницата. Ето една от причините, поради които Тег настояваше да присъства на бойното поле и лично да вникне в развоя на действията. Ако сам не видиш болката, по-лесно би могъл да я предизвикаш, без да се замисляш. Така, както бе заложен моделът у почитаемите мами. Този път обаче болката остана в дома им. Щяха ли да се поучат от подобен факт?