Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Двамата побягнаха.
Останал сам, Каин почувства как от раменете му се смъква огромно бреме, което бързо бе заменено от тревожна топка в стомаха му. Не можеше да направи нищо повече. Останалото зависеше от тях и от Сарейн.
Той си придаде спокоен вид и бавно се запъти към рецепцията, която водеше към главната врата. Там завари побеснялата полковник Андез да спори със стреснатите стражи. За миг Каин се поколеба, после тръгна напред. Не очакваше, че ще го разкрият толкова скоро.
Двамата стражи го посрещнаха с голямо облекчение. Андез се обърна. Лицето й пламтеше от ярост.
— Какво си въобразявате, че правите, господин заместник-председател?
Той я изгледа с твърд, нетрепващ поглед.
— А коя сте вие, че разпитвате заместник-председателя на Ханзата?
За миг тя се смути, но после избухна:
— Тези хора ми казаха, че сте преместили Фицпатрик и неговата скитническа курва от клетките им. Искам да видя разрешението ви. Покажете ми заповедта на председателя.
— Не сте вие тази, която да одобрява заповедите ми.
— Но тези двамата са изменници! Всички го знаят. Вината им е неоспорима.
— Никой не може да ви вини за разпалеността ви, госпожице Андез…
— Полковник Андез!
— … но забравяте мястото си. Предупреждавам ви, че подобно поведение няма да бъде толерирано.
— Мен ли предупреждавате? — ахна тя. — Аз само защитавам Ханзата.
— Няма да е зле да си спомните, че има и други, които правят същото — каза Каин и излезе. Андез продължаваше да го гледа заплашително. Каин не се съмняваше, че ще съобщи на председателя за случилото се веднага щом той се върне.
Само че тогава щеше да е много късно.
128.
Крал Питър
Както обикновено, Базил се държеше, все едно притежава Спиралния ръкав. Питър наблюдаваше как совалката на председателя се приближава към „Юпитер“ без военен ескорт, без шум и без заплахи. Откакто бе напуснал напрегнатото празненство в Двореца на шепота, Питър очакваше неприятностите, които щяха да последват. „И ето ги тук“.
На път към флагманския кораб Базил бе променил предварителния план — не че Питър остана изненадан, — за да демонстрира, че той е по-силният. Вместо пищен банкет с медии, служители по протокола и многобройна публика бе поискал частна аудиенция с Питър. И бе отклонил предложението да вземе Рори със себе си.
Не че имаше значение. На председателя нямаше да му хареса това, което Питър щеше да му покаже, както и да му го поднесеше.
Адмирал Уилис поклати глава.
— Какво си мисли, като пристига по този начин? В малка совалка! Трябва да е дяволски сигурен, че няма да стреляте по него, сър.
— Наистина няма и той го знае.
Наблюдаваха как дипломатическият съд се откъсва от дреднаута на генерал Бриндъл и се запътва към техния. Председателят възнамеряваше да кацне на борда на „Юпитер“ след половин час — значително по-рано от първоначалната уговорка — и очакваше да го приемат без забавяне.
— Базил може да размахва юмрук колкото си ще, но това е само празен шум. Все още не знае, че това, с което възнамерява да ме изнудва, няма никаква стойност. — Питър стисна ръката на Естара. — Адмирале, оказва се, че подготвеният банкет няма да се състои. Можете ли да ни осигурите отделна зала за конференции? Нищо особено — всъщност изберете най-безличното помещение, с което разполагате.
— Имаме много свободни стаи. Може да използвате дори някои килер, ако желаете — отвърна Уилис. Двама от офицерите на мостика се разсмяха и побързаха да го прикрият.
— Бих предпочел нещо по-близо до площадката за совалки. Да не задържаме председателя повече, отколкото е абсолютно необходимо, независимо какво има да ни каже.
Уилис избра една малка столова съвсем близо мястото, където щеше да кацне совалката. Придружени от ОХ, Питър и Естара влязоха в стаята, където хората от екипажа на Уилис забързано разчистваха и оправяха колкото се може по-добре.
— Моля, придружете председателя дотук веднага щом кацне — каза Питър. — Нямам представа какви придружители ще доведе, но искам поне по един наш страж на всеки от неговите. И искам поне двама конфедерационни войници на пост през тази врата.
След няколко минути изпълненият с нетърпение Базил Венцеслас влезе в столовата. Не си беше направил труда да доведе нито един войник или съветник.
„Наистина е арогантен“ — помисли си Питър.
Или пък Базил просто искаше на разговора да не присъстват абсолютно никакви свидетели.
Въпреки че поведението на председателя изглеждаше напълно делово, Питър го познаваше достатъчно добре, за да забележи почти недоловимите промени във външността му. Председателят изглеждаше малко уморен, дори в стрес. Огледа се и се намръщи неодобрително.