Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Два тура бяха спечелени от три! Значи ние бяхме победители! Но ето че Ахриман се качи на викалото и надигна висок протест. Първото състезание не важало, тъй като шейх ул ислям постъпил нечестно и тръгнал предварително. Той позореше значи собствения си партньор и настояваше за третия, последен тур. Само който спечелел него, щял да бъде победител, иначе никой! Журито взе под внимание този въпрос и го реши в наша полза. Хората не можеха все пак да възнаграждават нечестността, а и Устад категорично бе заявил, че не протестира. Противниците обаче се застъпиха за мирзата и не пожелаха да се подчинят. Вече се канехме да заплашим със силови мерки, когато се получи нещо много особено. Без предварително да ни уведоми, Шакара напусна мястото си, изкачи стъпалата на викалото и даде знак за мълчание. Появата на едно момиче там предизвика удивление. Хората утихнаха. Тя започна да говори, кратко, ясно, решително. Прикани Ахриман мирза да прибави своя ханджар към залога. После състезанието веднага щяло да се проведе и който го спечелел, той побеждавал. Тя направи и нещо повече. Заложи срещу камата спечелените вече камили, така че на победителя от последния тур щеше да принадлежи цялата печалба с ханджара към нея.
Ние бяхме удивени! Мирзата също! Откъде взе това иначе толкова скромно и сдържано момиче смелостта да се държи публично по този начин? И без разрешение да се меси в една толкова важна за всички нас работа? Устад ми стисна ръката и каза:
— Не се стряскай! Знаеш, че идва от страна на Марах Дуримех! Сигурно си има тайни причини! Ако мирзата се съгласи, аз също ще го сторя с удоволствие. Та нали си имаш Сирр!
Ахриман напусна мястото си. Вперил широко отворени очи в Шакара, закрачи бавно към нея, освободи ханджара от колана си й го подаде. После сложи ръце на очите и стоя известно време безмълвен, но с тръпнещо тяло. След това ги сне, изпъна се като свещ, вдигна ръце и извика:
— Моя ханджар, моето оръжие, най-голямата ми ценност! Не за да владее едно царство, а за коне и камили! Но аз съм длъжен, длъжен! Тя има нейните очи! Има нейната фигура, нейния глас! И има също нейните мисли и нейната сила! Тук аз съм нищо, трябва да се подчиня!… Е, добре! Доведете ми Шейтан! Но истинския, същинския, действителния, не фалшивия, лъжовния! Касае се за яздене, каквото още не е бивало! Защото щом Марах Дуримех ме принуждава да се кача на седлото, за да спася ханджара си, то тя ще ми противопостави и онова омразно на Пъкъла създание, от чиито косми при ездата хвърчат искри! Значи Шейтана тук, Иблис! И бързо, работата е спешна!
Кого или какво имаше предвид с "онова създание", от чиито косми хвърчат искри? Само фигуративно ли се бе изразил? Или се беше вече побъркал? Може би, защото неговото поведение бе на моменти съвсем като на умопобъркан, който чака нещо, а то все не идва. А когато доведоха поискания кон, скочи, изстреля се на седлото и извика:
— Това е той, той, най-бързият от всички дяволи! А аз съм Ахриман, неговият господар и повелител! Къде е човекът, който ще дръзне да излезе срещу мен и този сатана?
Упътихме се нататък, за да разгледаме коня, но не можахме много да приближим — бестията не позволи. Той хапеше и хвърляше къчове към всеки, когото достигнеше. Естествена злост ли бе това или дресура? Да, пъстрият беше чистокръвен кхорасански кон, твърдоглав и жарък като климата на родната си солна пустиня! Ушите бяха големи, с провиснали върхове като при някои кучешки породи. Челото съвсем ниско, но кокалесто, гърбато и възшироко. Очите зли, гледащи изкосо с бялото. Хрущялестата муцуна силно обрасла с четинести косми. Гърдите много тесни, намекващи за идеални дробове на бегач. Мускулите на подбедриците и бедрата отлично тренирани и закалени. Сухожилията в свивките, стави, глезени, линия и форми на копитата направо несравними. Перчем, грива и опашка обаче грозно редки, без блясък, с излинели върхове на космите. Всичко заедно — кон, който бе въпросителна за всеки познавач, доколкото стоеше спокоен, но при най-малкото движение навяваше подозрения, че в него се таят много изненади.
Веднага щом мирзата беше викнал за своя Шейтан, бях изпратил Кара да доведе Сирр. Той дойде с него точно когато Ахриман повтори въпроса кой ще се осмели да подхване борба с него. Тогава аз пристъпих и не казах нищо друго освен "Аз". Оня се изсмя гръмогласно и викна на ханъм Гюл: