Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
След завършването на тези преговори резултатът бе оповестен и бързо разпространен по цялата долина. Сега пратихме хора да доведат двете бързи камили, които щяха да бъдат яздени от един от доведените хаддедихни и Ханнех. Тя го правеше, за да покаже, че когато човек иска, може! Третата камила беше най-бързата на джамикуните, но за съжаление вече доста стара и своенравна. Когато противниците доведоха трите си коза, видяхме, че нямаше да е лесно, наистина, да излезем насреща на такива камили. Шейх ул ислям и мирзата проявяваха увереност в победата, старият, фанатизиран шейх на таки — също. Те се изсмяха, когато джамики доведе своята. И се изсмяха още по-високо, когато бяха доведени нашите бързи камили и научиха, че едната ще бъде яздена от жена.
Напреко на пистата бе опъната една сиджимка. Шестте камили налягаха в редица зад нея. Ездачите ги възседнаха. Веднага щом бъдеше даден сигналът, сиджимката щеше да бъде отстранена. Тук се касаеше за общо бягане, докато конете щяха да се състезават по двойки.
Ханнех се бе метнала на седлото с физиономия, сякаш ставаше дума за нещо съвсем ежедневно. Държеше в ръка само тънкия медрек — лека пръчица, с която се указва на хеджин към коя страна да се насочи. Противниците пък се бяха снабдили с тежки, болезнено въздействащи камшици.
Ето че керната прозвуча. Сиджимката изчезна. Отекнаха шест подвиквания. Но само пет камили се подчиниха. Тази на джамики не скочи. Остана да лежи и зарева разгневена от голямата тълпа, пред която трябваше да се прояви. Това не й се нравеше. Противниците се захилиха, ние също. Накрая и джамики се разхили заедно с другите, слезе и заприказва с добро на камилата си, докато тя най-сетне стана и позволи да бъде отведена.
Междувременно тримата противници от самото начало бяха препуснали в най-бърз бяг, а Ханнех и хаддедихнът поеха изпървом бавно след тях. Шейх ул ислям ликуваше гласно, защото дистанцията по негово мнение изобщо не можеше да се навакса при еднократната обиколка. Но бързината на нашите хеджин се увеличаваше. Продължи да се увеличава и когато достигна онази на бегачите отпред. Нарастваше и нарастваше, сякаш искаше да се повиши до чудовищна степен. Сега най-задният противник беше достигнат, задминат. Скоро и вторият. Първият беше доста по-напред. Огледа се за злата орис, на която така му се искаше да се изплъзне, но нямаше как. И тя дойде, дойде! Прелетя край него, по-нататък и по-нататък, подобно призрачната хеджин, за която разказват в степите на Судан… обратно от другата страна на езерото, съпроводена от бушуващото ликуване на тълпата, насам, насам, за да спре накрая при нас.
Ханнех изобщо не дочака колениченето на безподобното животно. Скочи, отправи се със светнали очи към местата, където седяха шейх ул ислям и мирзата, стовари шумно пръчката върху пейката пред тях и каза:
— Вие се присмяхте на жената. Жената не се присмя, но победи!
След това се върна на мястото си, посрещната с ръкостискане от своя мъж и сина си. Нейният хаддедихн отведе победилите животни. Едва сега запристигаха един подир друг противниците. От три номера имахме два печеливши и следователно бяхме спечелили седемдесетте камили, както и състезателките. Педехр се погрижи веднага да бъдат закарани на сигурно място.
Подобно нещо враговете не бяха очаквали. Но вместо благоразумно да си премълчат, те изпаднаха в друга крайност, като започнаха да се хвалят, че ще си отмъстят с конете. Шейх ул ислям викна за Най-добрия кон на Луристан, срещу когото трябваше първо да се язди. Той бързо бе доведен и ето как за първи път получихме възможност да видим това прехвалено чудо.
Беше разплод на таки, не арабска, не и персийска раса, а от всяка по мускул или кост. Но добър, много добър изглеждаше юначагата! Само не и за познавача, който по-скоро щеше да си каже: "Измамни форми, бегач за парад, но не и за сериозно!"
— С него ще се заема спокойно с моята Сахм! — каза Устад. — Той не заслужава прочут противник.
Бяхме изпратили хора до къщата да доведат нашите "козове".
Те стояха сега наблизо и биваха оглеждани от противниците с ненавистни очи. Шейх ул ислям заяви, че лично ще язди коня си, и ето как Устад му се представи като противник със своята Сахм. Двата коня и двамата ездачи бяха обявени и от уста на уста тръгна първо като шумолене, а после гръмко около езерото, кого ще видят зрителите сега в битката. Двамата ездачи хвърлиха връхните си дрехи и възседнаха. Застанаха един до друг. Тръбачът поднесе керната до устата, за да даде сигнал. Но още преди да е прозвучал, шейх ул ислям се понесе напред. Щяха да се проведат три конски състезания с по две обиколки.