Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Крисчън ми свали маската, но нямах сили да отворя очи. Той намери плитката ми, развърза я, наведе се и леко ме целуна по устните. Единствено моето неравномерно дишане нарушаваше тишината в стаята и постепенно се успокояваше, докато бавно се спусках на земята. Музиката беше утихнала.
- Невероятно си красива - отново каза Крисчън.
Когато убедих клепачите си да се вдигнат, той ме гледаше и леко се усмихваше.
- Здрасти - каза тихо. Успях да изсумтя нещо в отговор и усмивката му стана още по-широка. - Достатъчно груб ли бях?
Кимнах и неохотно му се ухилих. Божичко, още малко по-груб - и щеше да се наложи да напляскам и двама ни.
- Май се опитваше да ме убиеш - измърморих.
- Смърт от оргазъм. - Той се засмя. - Има и по-лоши неща. -Но после явно му хрумна неприятна мисъл, защото едва забележимо се намръщи. Това ме натъжи. Протегнах ръка и го погалих по лицето.
- Съгласна съм да ме убиваш така когато пожелаеш - прошепнах. Забелязах, че е гол и готов за действие. Когато повдигна дланта ми към устните си и целуна кокалчетата на пръстите ми, се наведох, обхванах лицето му в шепи и притеглих устата му към своята. Крисчън леко ме целуна, после спря.
- Ето какво искам да правя - измърмори и се пресегна под възглавницата си за дистанционното на музикалния център. Натисна един от бутоните и в стаята отекнаха тихи акорди на китара.
- Искам да те любя - каза Крисчън и ме погледна. В сивите му очи пламтеше искрена обич. Един познат глас тихо запя в далечината „Когато за пръв път видях лицето ти“. И устните му намериха моите.
Когато мускулите ми се свиха около него и отново свърших, Крисчън се разпадна на части в прегръдките ми и отметнал глава, извика името ми. После силно ме притисна към себе си и останахме седнали в средата на грамадното му легло. И в този момент - този миг на радост с този мъж на тази музика - силата на моето преживяване тази сутрин тук с него и всичко случило се през последната седмица отново ме връхлетяха, не само физически, но и емоционално. Всички тези чувства ме завладяха напълно. Бях ужасно влюбена в него. За пръв път започвах да разбирам как Крисчън възприема моята безопасност.
Спомних си вчерашната злополука с вертолета, потръпнах и очите ми се насълзиха. Ако нещо се случеше с него... обичах го невероятно много. Сълзите потекоха по бузите ми. Крисчън имаше страшно много страни - неговата мила и нежна страна, неговата груба страна на доминант („Мога да правя каквото ми скимне с теб!“), всичките му петдесет нюанса. И всички бяха изумителни. Всички бяха мои. Бях наясно с това, че не се познаваме достатъчно и че имаме да преодоляваме цяла планина от проблеми, ала бях убедена, че ще го направим един заради друг, а и имахме цял живот да се справим.
- Ей - прошепна той, обхвана главата ми в шепи и ме погледна. Членът му още беше в мен. - Защо плачеш? - Гласът му бе загрижен.
- Защото невероятно много те обичам - отговорих.
Крисчън притвори очи като дрогиран, поглъщайки думите ми.
Когато отново ги отвори, в тях пламтеше любовта му.
- И аз те обичам, Ана. Ти ме правиш... цял. - И ме целуна нежно, докато Роберта Флак довършваше песента си.
Разговаряхме сякаш цяла вечност, седнали на леглото в стаята с играчките, аз в скута му, с преплетени крака. Червените сатенени завивки ни обгръщаха като кралски пашкул и нямах представа колко време е минало. Крисчън избухна в смях, когато имитирах Кейт по време на фотосеанса в „Хийтман“.
- Само като си помисля, че можеше да дойде да ме интервюира тя! Бог да благослови настинката! - И ме целуна по носа.
- Май беше пипнала грип, Крисчън - поправих го, като разсеяно прокарвах пръсти през космите на гърдите му и се удивля-вах, че го понася толкова спокойно. После прибавих: - Всички камшици са изчезнали.
Той отметна косата зад ухото ми за кой ли път.
- Реших, че никога няма да преминеш тази граница.
- Да, и аз така мисля - отвърнах, после хвърлих поглед към бичовете, палките и нагайките на отсрещната стена. Крисчън проследи погледа ми и попита весело, но искрено:
- И тях ли искаш да изхвърля?
- Без нагайката... кафявата. И онзи велурен камшик. - Изчервих се.
Крисчън ми се усмихна.
- Добре, нагайката и камшикът. Госпожице Стийл, вие не преставате да ме изненадвате.
- Както и вие, господин Грей. Това е едно от нещата, които обичам във вас. - Нежно го целунах в ъгълчето на устата.
- Какво друго в мен обичаш? - попита той и очите му се разшириха.