Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Да; преди цяла вечност.
— Каква е рецептата ви за неостаряване, Айрин?
— Човек се запазва чудесно, когато не живее.
Хм! Горчива истина! „Щом не живее…“ Но тя даваше повод да поведе разговор и той го използува.
— Помните ли братовчед ми Соумс?
Видя, че Айрин се усмихна на чудноватия въпрос, и веднага продължи:
— Дойде да ме види завчера. Иска да се разведете. А вие?
— Аз? — изненада се тя. — След дванайсет години? Малко късно е. Не ще ли бъде трудно?
Джолиън я погледа упорито.
— Не, ако… — започна той.
— Ако имах любовник. Но не съм имала оттогава.
Какво изпита той при тия прости откровени думи? Облекчение ли, изненада, състрадание? Венера, която живее дванайсет години без любов!
— И все пак — каза той — предполагам, че много нещо бихте дали, за да бъдете свободна.
— Не зная — какво значение има сега?
— Ако се влюбите в някого?
— Просто ще го обичам.
В този прост отговор тя вложи сякаш цялата мъдрост на жена, от която светът се е отвърнал.
— Така! И какво бихте казали да му предам?
— Просто съжаленията ми, че не е свободен. Той имаше удобен случай. Не зная защо не го използва.
— Защото е Форсайт; виждате ли, ние никога не се разделяме с имуществото си, освен когато искаме да го заменим с нещо друго; и тогава дори невинаги го правим.
Айрин се усмихна.
— И вие ли, братовчеде Джолиън?… Вие, струва ми се, не го правите.
— Разбира се, но аз съм мелез… не съм чистокръвен Форсайт. Закръглявам сумите винаги в своя вреда — отвърна неловко Джолиън.
— А с какво желае да ме замени Соумс?
— Не зная; може би с деца.
Тя помълча, загледана в пода.
— Да — промълви накрая. — Тежко е. Бих му помогнала да си възвърне свободата, ако можех.
Джолиън загледа шапката си; стеснението му бързо се засилваше заедно с възхищението, учудването и състраданието. Тя беше така мила и така самотна; а цялата история е така заплетена!
— Да — каза той, — ще трябва да се срещна със Соумс. Ако мога да ви бъда полезен с нещо, винаги съм на ваше разположение. Сигурно ме смятате за жалък заместник на баща ми. Ще ви съобщя във всеки случай какво става, след като поговоря със Соумс. Той може да се погрижи сам за повода.
Тя поклати глава.
— Виждате ли, той би загубил в такъв случай много, докато аз не ще загубя нищо. Бих желала да бъде свободен; но не виждам какво бих могла да сторя.
— И аз не виждам — заяви Джолиън. След малко се сбогува.
Файтонът чакаше. Три и половина! Соумс сигурно е още в кантората си.
— В Поултри! — извика той през прозорчето.
Пред Парламента и пред Уайтхол вестникарчетата викаха:
— Опасно положение в Трансваал!
Но виковете им почти не го сепваха, както беше потънал в спомена за тази красива жена, за мекия тъмен поглед, за думите й: „Но не съм имала оттогава.“ Как живееше тази изоставена, самотна, незащитена жена, към която всеки мъж може да протегне ръка… да се опита да я сграбчи при най-лекия знак. Година след година е прекарвала така!
Думата „Поултри“, мярнала се над главите на минувачите, го върна към действителността.
Фирмата „Форсайт, Бъстърд и Форсайт“ — с черни букви върху зеленикав фон — го стресна и му вдъхна смелост; той тръгна по каменните стъпала, като мърмореше:
— Мухлясали пазители на собствеността! Но не можем без тях!
— Търся мистър Соумс Форсайт — каза на момчето, което му отвори.
— Кой го търси?
— Мистър Джолиън Форсайт.
Момчето го изгледа любопитно, защото не бе виждало досега Форсайт с брада, и изчезна.
Кантората „Форсайт, Бъстърд и Форсайт“ бе погълнала постепенно помещенията на „Туутинг и Боулс“ и бе заела целия първи етаж. Фирмата се състоеше сега само от Соумс и неколцина чиновници и стажанти. След оттеглянето на Джеймс преди шест години експедитивността на фирма се засили особено когато отпадна и Бъстърд, изтощен, както се предполагаше, от делото Фариър срещу Форсайт, по-заплетено от винаги и с все по-малко изгледи да ползува тези, които щяха да го спечелят. Със своя здрав усет за действителността Соумс никога не допусна това дело да го тревожи; напротив, отдавна бе разбрал, че провидението му е подарило по този начин по двеста лири годишно чист пожизнен доход… И защо не?
Когато Джолиън влезе, братовчед му правеше списък на държавните ценни книжа, които притежаваше, като смяташе да посъветва своите дружества да ги продадат веднага поради слуховете за война, преди другите да са се досетили да го сторят. Полуобърна се, погледна косо Джолиън и каза: