Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Здравейте, Уормсън, ще има ли вечеря и за мене?
— Тъкмо влизат в трапезарията, мистър Вал. Мистър Форсайт много ще се радва да ви види. На обяд казваше, че никак не идвате напоследък.
Вал се засмя.
— Ето ме. Заколете тлъстото теле132, Уормсън, и дайте шампанското.
— Ще попитам мистър Форсайт, мистър Вал.
— Слушайте — измърмори Вал, докато събличаше палтото си, — аз не съм вече ученик.
Уормсън, който не беше лишен от чувство за хумор, отвори насмешливо вратата зад закачалката от еленови рога и съобщи:
— Мистър Валериус, мадам.
„Дявол да го вземе!“ — си каза Вал, докато влизаше.
Но топлата прегръдка и сърдечното „О, Вал!“ на Емили, след тях трепетливото: „Дойде ли най-после?“ на Джеймс възстановиха чувството му за лично достойнство.
— Защо не ни предупреди? Имаме само жиго! Шампанско, Уормсън! — поръча Емили.
И влязоха.
Пред голямата, неразтворена маса, под която някога си почиваха толкова нозе, Джеймс седеше в единия край, Емили — в другия, а Вал — по средата между двамата; и той усети изведнъж колко самотни са сега дядо му и баба му, след като четирите им деца бяха излетели. „Надявам се, че ще хвърля петалата много преди да остарея като дядо — помисли той. — Горкият! Тънък е като върлина!“ И като сниши глас, докато дядо му и Уормсън разискваха въпроса за захарта в супата, каза на Емили:
— В къщи е ужасно, маминко. Навярно знаеш.
— Да, моето момче.
— Вуйчо Соумс беше у нас, когато излязох. Не може ли някак да се избегне разводът? Защо вуйчо така дивашки настоява за развод.
— Шт, мили — прошепна Емили. — Ние крием от дядо ти.
От другия край се чу гласа на Джеймс:
— Какво има? За какво приказвате?
— За колежа на Вал — отвърна Емили. — Там се учеше младия Паризър, Джеймс, помниш ли?… По-късно той едва не разори банката в Монте Карло.
Джеймс измърмори, че не помни… Но Вал трябвало да внимава… да не придобие лоши навици. И погледна внука си с униние, из което проблясваше недоверчива обич.
— Страх ме е — заяви Вал над чинията си, — че ще я карам мъчно там.
Инстинктивно разбираше, че слабото място на дядо му е страхът да не би внуците му да нямат достатъчно пари.
— Хм! — Ти ще получаваш добра издръжка, но трябва да се задоволяваш с нея.
— Разбира се — промълви Вал; — стига да е достатъчна. Колко ли ще бъде, дядо?
— Триста и петдесет; премного, както виждаш. Аз нямах почти нищо на твоите години.
Вал въздъхна. Надяваше се на четиристотин и се страхуваше да не бъдат триста.
— Не знам какво получава братовчед ти, който също е там — продължи Джеймс. — Баща му е богат човек.
— А ти не си ли? — попита дръзко Вал.
— Аз ли? — разтревожи се Джеймс. — Аз трябваше толкова много да харча. Баща ти… — и замълча.
— Вуйчо Джолиън има разкошно имение. Ходих с вуйчо Соумс… Чудесни конюшни.
— Да-а! — промълви глухо Джеймс. — Къщата!… Знаех си аз какво ще стане!
И се замисли мрачно, загледан в рибата си. Трагедията на сина му, предизвикала такова разцепление във Форсайтовия род, все още го въвличаше във водовъртеж от съмнения и страхове. Обзет от нетърпение да говори за Робин Хил, защото Робин Хил означаваше Холи, Вал се обърна към Емили:
— Тази ли е къщата, строена за вуйчо Соумс? — И продължи, след като баба му кимна: — Бих искал да ми разкажеш за него, маминко. Какво стана с вуйна Айрин? Жива ли е? Тази вечер вуйчо изглеждаше ужасно разстроен.
Емили сложи пръст на устните си, но името Айрин бе стигнало до слуха на Джеймс.
— Какво има? — запита той, поднесъл късче овнешко към устните си. — Кой я е виждал? Знаех си аз, че тази история не е свършила още.
— Хайде, Джеймс — смъмра го Емили, — вечеряй спокойно. Никой никого не е виждал.
Джеймс остави вилицата.
— Все вашето си знаете — отвърна той. — Ще умра, но няма да ми кажете нищо. Ще се развежда ли Соумс?
— Глупости! — възрази с неподражаемо самообладание Емили. — Соумс е предостатъчно разумен.
Джеймс приглади към мършавата шия своите дълги побелели бакенбарди.
— Тя… тя беше винаги… — започна той; и с тази загадъчна забележка разговорът секна, защото влезе Уормсън. Но по-късно, когато след жигото поднесоха бисквити, соленки и десерт и след като получи от дядо си чек за двайсет лири заедно с целувка, която не приличаше на ничия друга — устните го докоснаха внезапно и плахо, сякаш се поддаваха на някаква слабост, — Вал се опита да поднови в хола прекъснатия разговор.
132
Намек за библейската притча за завръщането на блудния син.