Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Холи тръгна пред него по терасата, после по тревата, без да му отговори. Как да опише Джоли, който — откакто го помнеше — беше неин властелин, господар и идеал?
— Тиранизира ли ви? — запита проникновено Вал. — Ще се запозная с него в Оксфорд. Имате ли коне?
Холи кимна:
— Искате ли да видите конюшните?
— Разбира се!
Минаха покрай дъба, провряха се между тънките храсти и влязоха в двора на конюшните. Там, под кула с часовник, лежеше рошаво куче на кафяви и бели петна, толкова старо, че не стана, а само леко помаха завитата на гърба опашка.
— Това е Балтазар — каза Холи. — Той е много… ужасно стар, почти колкото мене! Горкият! Страшно е привързан към татко.
— Балтазар! Странно име! И, знаете ли, не е чиста порода.
— Не е! Но е чудесен! — Тя се наведе да погали кучето. Мила, гъвкава, с непокрита глава и нежни, загорели от слънцето шия и ръце, тя се стори съвсем особена и прелестна на Вал — нещо, което се плъзна между него и всичките му досегашни преживявания.
— Когато дядо умря — продължи Холи, — цели два дни не яде нищо. Беше при него, когато дядо издъхна.
— Старият чичо Джолиън ли? Мама винаги казва, че бил прекрасен човек.
— Беше — каза просто Холи и отвори вратата на конюшнята.
В широкото помещение се виждаше една сребриста кобилка, около петнадесет педи дълга, с черна опашка и грива.
— Това е моята — Фея.
— О-о! — възкликна Вал. — Чудесна кобилка! Само че трябва да й подрежете опашката. Ще бъде много по-елегантна. — Но долови учудения поглед на Холи и си помисли: „Всъщност, не зная… нека остане, както си я харесва.“ Вдъхна дълбоко въздуха на конюшнята. — Конете са чудесно нещо, нали? Баща ми… — и млъкна.
— Да? — запита Холи.
Почувства внезапно желание да й разкрие душата си, но се отказа:
— О, не зная… Той често губеше много пари по тях. И аз съм страшно увлечен… по езда и лов. Ужасно обичам и надбягванията; много бих искал да участвам в конни състезания. — И като забрави, че му остава само още един ден в града, а има вече две уговорени срещи, предложи изведнъж: — Слушайте, ако наема утре едно конче, ще дойдете ли да се разходим в Ричмънд парк?
Холи плесна с ръце:
— О, да! Аз просто съм влюбена в ездата. Но конят на Джоли е тук, защо не вземете него? Ето го. Можем да се разходим след чая.
Вал погледна неуверено дългите си панталони. Представи си как може да се яви пред нея във високи кафяви ботуши и брадфордски бридж.
— Не ми се иска да му взимам коня — отвърна той. — Може да не му е приятно. Освен това мисля, че вуйчо Соумс бърза да се върнем. Не съм вързан за него, разбира се. Вие нямате вуйчо, нали? Това животинче изглежда добро — добави той, като гледаше внимателно тъмнокафявото конче на Джоли, което въртеше бялото на очите си. — Предполагам, че тук няма места за лов?
— Не; и надали бих желала да ловувам. Сигурно е ужасно интересно, но е много жестоко, нали? Така казва Джун.
— Жестоко ли? — възкликна Вал. — Глупости! А коя е тази Джун?
— Сестра ми… Не съща сестра, много по-голяма от мене.
Тя бе уловила с две ръце главата на братовия си кон и търкаше нос в неговия с леко сумтене, което сякаш хипнотизираше животното. Вал гледаше бузата й, долепена до носа на коня, и устремените към него светнали очи. „Наистина е мила“ — помисли той.
Тръгнаха си към къщи не така приказливи, последвани тоя път от Балтазар, който едва се влачеше с надежда, че не ще превишат неговата скорост.
— Чудесно място — промълви Вал, когато стигнаха.
— Да — отговори Холи и въздъхна. — Колко ми се иска да обикалям света! Бих желала да съм циганка!
— Да, циганите са чудесни — заяви Вал с увереност, която го бе обзела изведнъж; — знаете ли, че вие приличате всъщност на циганка?
Лицето на Холи засия като позлатени от слънцето тъмни листа.
— Да скиташ навсякъде, да видиш всичко, да живееш на открито… О! Какво удоволствие, нали?
— Да опитаме — реши Вал.
— Съгласна!
— Ще бъде чудесно; само вие и аз.
Холи долови скрития смисъл и се изчерви.
— Непременно ще го направим — настоя Вал и също се изчерви. — Аз вярвам, че човек постига, каквото иска да направи. Какво има по-нататък?
— Задният двор, езерото, горичката и фермата.
— Да отидем там.
Холи погледна към къщи.
— Струва ми се, че е време за чай; татко ни прави знак да се върнем.
Вал измърмори нещо и я последва към къщата.
Когато влязоха отново в хола-галерия, видът на двамата възрастни Форсайт, които пиеха заедно чай, го накара като по магия да замълчат. Двамата братовчеди седяха на малък диван с инкрустации, съставен кат че ли от три съединени сребристорозови кресла. Отпред имаше ниска масичка за чай. Изглежда, че бяха се настанили така, колкото е възможно далече един от друг, за да не бъдат принудени много често да се гледат; и повече ядяха и пиеха, отколкото разговаряха… Соумс поглеждаше презрително кейка, от който все пак не остана нищо, а Джолиън се чувстваше малко смешен. Ни един от двамата не би се сторил лаком на някой случаен наблюдател, но въпреки това унищожиха доста много храна. След като поднесоха чай на двамата млади, церемонията продължи мълчаливо и съсредоточено, додето накрая, когато дойде ред за цигарите, Джолиън се обърна към Соумс: