Окованият нарцис

-Колко внимателен си бил с мен, Ричард?

Той погледна настрани, използвайки косата си като щит. Протегнах се през тази гъста коса да докосна лицето му, да го обърна към мен.

-Ричард, колко внимателен си бил с мен?

Имаше нещо близко до болка в очите му. Прошепна:

-Много.

Държах лицето му между ръцете си.

-Не трябва повече да бъдеш внимателен.

Поглед на нежно учудване премина през лицето му и той наведе глава, и се целунахме, целунахме се както по-рано, подкрепящо, експлодиращо, редувайки се да да проникваме един в друг. Той бавно се отдръпна от целувката и почувствах върху му да докосва отвора ми. Погледнах надолу по линията на телата ни, така че да видя как тялото му ме изпълва и той проникна в мен по-силно този път, по-бързо. Това доведе дъха ми до беззвучни викове.

-Анита.

Отворих очи, без да осъзнавам, че съм ги затворила. Гледах го.

-Повече не бъди внимателен, Ричард, не бъди внимателен.

Той се усмихна, дари ме с бърза целувка, после се отдръпна, застанал над мен и този път не спря. Той проникваше с всеки инч от себе си в мен твърдо и колкото по-бързо можеше. Звукът на плът в плът се превърна в постоянен звук, мокро блъскане. Осъзнах, че не бе само неговия размер, който го е карал да бъде внимателен, но и силата му. Той спокойно можеше да премаже леглото, на което лежахме и тази сила не бе само в ръцете му, или гърба, или краката му или бедрата му, в тялото, което притискаше в мен, отново и отново. За първи път, започнах да оценявам истинската му сила.

Бях чувствала силата в ръцете му, когато ме държа, но бе нищо в сравнение с това. Той направи телата ни едно тяло, едно движещо се, потящо, мокро парче плът. Бях едва наясно, че болеше, че бях наранена и не ме интересуваше. Извиках името му и тялото ми се стегна около неговото, стискайки, гърчех се под него, тялото ми се удряше в леглото, не от ритъма на Ричард, но от силата на оргазма; викове излязоха от гърлото ми докато тялото ми се тресеше под неговото. Чувствах се добре, по-добре от почти всичко, но бе почти насилствено, почти болезнено, почти плашещо. Някъде из мъглата на всичко бях наясно че и той свърши. Той извика името ми, но не помръдна, докато аз продължих да се извивам и боря под него. Не бе докато не се успокоих, че той си позволи да легне върху мен, плъзгайки се на една страна, така че лицето ми да не бъде притиснато от гърдите му.