Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Той кимна, лицето му бе спокойно.
-Рейна посочи недостатъците да не бъда неин любимец.
Поех ръката му и я плъзнах надолу по сатененото ми долнище. Пръстите му откриха влажността, която бе попита от сатена и не трябваше повече да водя ръката му. Той постави тази голяма негова ръка върху слабините ми и дрехата стана още по-напоена. Проследи с пръсти вътрешността на бедрото ми и кожата бе мокра, мокра надолу до коленете ми.
-Как се отказа?
Гласът ми дойде като шепот.
Пръстите му се плъзнаха навътре към бедрото ми и надолу към извивката на бедрото. Наведе се да ме целуне, докато пръстите му се плъзгаха бавно, бавно, нагоре по влажната кожа, под мокрия сатен. Устата му остана точно над моята, толкова близо, че един по-рязък дъх би ни накарал да се докоснем. Той проговори, горещият му дъх по кожата ми, докато пръстите му ме докосваха.
-Никакво количество удоволствие не заслужава нейната цена.
Две неща се случиха едновременно: той ме целуна и пръста му проникна в мен. Изкрещях срещу устата му, извих гръб, забих нокти в раменете му, докато пръстът му откри онова малко местенце и го притискаше отново и отново, докато не ме доведе до края отново. Светът бе нежен, с бели краища, като да гледаш през мъгла.
Почувствах леглото да мърда, но не можех да се фокусирам, не можех да видя, не бях сигурна, че ме интересува какво се случва. Ръце се плъзнаха под шортите ми. Примигнах да видя Ричард клечащ над мен. Той плъзна шортите ми надолу, разделяйки краката ми и коленичи между тях. Протегна се над мен, повдигайки сатенената дреха, оголвайки гърдите ми. Прокара ръцете си по тях, накара ме да се гърча, после придвижи ръцете си надолу по линията на тялото ми, сграбчи ме, накара ме да се притисна срещу тялото му.
В момента в който се потърка в мен, почувствах еластичният латекс на презерватива. Погледнах към лицето му и попитах:
-Как знаеше?
Той се придвижи, така че долната част от тялото му да бъде между краката ми, но все още да се притиска към тялото ми. По-голямата част от тежестта му бе подкрепяна от ръцете му като модифицирана стойка за набиране.
-Мислиш ли, че Жан-Клод ще ме предупреди за ardeur и да не ми каже, че не си на противозачатъчни?
-Точка за теб. - казах.
-Не - каза той, - това е.
Почувствах движението на бедрата му, секунди преди да проникне в мен, с едно мощно движение, което изкара звуци през устните ми, нещо между вик и писък.
Наведе глава достатъчно да види лицето ми. Лежах задъхана под него, но каквото и да видя там го убеди, защото той се отдръпна назад, лицето му гледаше някъде в далечината и той се отдръпна от мен, бавно, инч по инч, докато издавах малки звуци.
Отдръпна се докато едва докосваше вътрешността ми. Гледах надолу по дължината на тялото си да го видях стегнат, твърд и готов. Той винаги бе внимателен с мен, защото не бе малък; това едно първо проникване бе по-силно отколкото някога си бе позволяваше. Той като Мика, ме изпълваше, удряше онази точка вътре в мен, която бе или болка или удоволствие. Видях гърба и бедра му да се стягат секунди преди да проникне в мен. Гледах го да прониква в мен, виждах всеки инч от него да влиза в мен, докато не извих гърба и врата си и не можех да виждам, защото се гърчех под него, ръцете ми се деряха по покривката на леглото, забивайки пръсти в завивките.
Отново се отдръпна, но го спрях с ръка на стомаха му.
-Чакай, чакай.
Имах проблем с дишането.
-Не те наранява. Виждам го в лицето ти, очите ти, тялото ти.
Преглътнах, поех си дълбоко дъх и казах:
-Не, не ме нараняваш. Чувствам се чудесно, но ти винаги си бил така внимателен, дори когато исках да не си. Какво се промени?
Той погледна надолу към мен, косата му падаше покрай лицето му като копринен пламък.
-Преди винаги съм се боял да не те нараня. Но почувствах звяра ти.
-Все още не съм се променила, Ричард, не знаем със сигурност.
-Анита. - каза той и знаех, че ми се кара.
Може би бе защото дамата протестираше твърде много, но все пак.
-Все още съм човек, Ричард, все още не съм се променила.
Той се надвеси над мен, косата му гъделичкаше лицето ми, докато той нежно ме целуна по бузата.
-Дори преди първото пълнолуние, може да поемаме повече наранявания. Промяната вече е започнала, Анита.
Бутах гърдите му докато не се отдръпна достатъчно да видя лицето му.
-Винаги си се въздържал, нали?
-Да. - каза той.
Потърсих лицето му и видях такава нужда в очите му и знаех защо той бе така ядосан на Грегорий. Той каза, че почти съжалява, че не ме е направил истинска лупа, сега като ме вижда като Нимир-Ра, но бе повече от това. Вгледах се в тези кафяви очи под разлятата се ранна утрешна светлина и знаех, че той искаше да бъда като него, дори да го мразеше, на някакво ниво той бе съблазнен наистина да ме направи лупа. По някое време по време на правенето на любов, когато той в трябвало да бъде толкова внимателен, той си е мислел за това, повече от веднъж. То бе там, в очите му, на лицето му. Започна да поглежда настрани, все едно можеше да почувства всичко това, но се накара да погледна обратно, срещайки погледа ми. Бе почти предизвикващ.