Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Ние със Саймън не мигнахме цялата нощ преди търга: заедно със сътрудниците сваляхме картините от стените и ги редяхме в последователността, в която щяха да се продават. Сетне проверихме осветлението на статива, където щяхме да излагаме платната, и накрая наслагахме столовете възможно най-близо един до друг. Изтикахме с метър-метър и половина назад и катедрата, откъдето Саймън щеше да води търга, така че сместихме още един ред столове. Така остана съвсем малко място за помощниците ни, хората, които щяха да стоят отстрани и да следят кой наддава, затова пък решихме куп други проблеми.
Сутринта преди търга проведохме нещо като генерална репетиция: носачите слагаха една по една картините върху статива, а Саймън извикваше каталожния и номер, после удряше с чукчето и обявяваше следващото платно. Когато накрая върху статива бе сложена и творбата на Каналето, проличаха съвършената техника и наблюдателността - запазена марка на майстора. Само се подсмихнах, когато миг по-късно шедьовърът бе заменен с малката картина на Чарли с изобразената на нея Богородица с Младенеца. Кати Рос се рови къде ли не, но не успя да намери нищо за платното, затова просто му сменихме рамката и в каталога написахме само, че е от школата на шестнайсети век. В моя екземпляр на каталога си отбелязах, че очаквам да получим за него двеста гвинеи, макар и да знаех прекрасно, че Чарли е наумил да си го върне, каквото и да му струва това. Още се чудех как ли Кити се е сдобила с картината, но мъжът ми ме скастри „да съм престанела да се притеснявам“. Имал си по-големи грижи от това как сестра му се е добрала до подаръка, направен му от Томи.
В деня, за когато бе насрочен търгът, в залата имаше хора още в два и четвърт следобед. Забелязах доста важни купувачи и собственици на галерии, които никога досега не бяха заварвали залата в „Тръмпър“ препълнена, та се наложи да застанат прави в дъното.
В три без петнайсет имаше само няколко свободни места, закъснелите вече стояха плътно един до друг отстрани покрай стените, двама-трима дори бяха приклекнали на пътеката между столовете. В три без пет Дафни влезе с гръм и трясък - беше облечена в мастиленосин костюм с чудесна кройка, който предния месец бях видяла в списание „Вог“. Чарли я следваше по петите - стори ми се малко уморен. Двамата седнаха в края на седмия ред - както мъжът ми бе обяснил, от сантиментални подбуди. Дафни изглеждаше много самоуверена, докато съпругът ми току се въртеше и нервничеше.
Точно в три седнах на подиума до катедрата, откъдето Саймън щеше да води търга, а той се качи по стъпалата, поспря, огледа насъбралите се, за да види къде са важните клиенти, и удари няколко пъти с чукчето,
- Добър ден, госпожи и господа - поздрави заместникът ми. - Добре дошли в галерия „Тръмпър“ - добави, като понатърти едва доловимо върху „галерия“.
Обяви първия експонат и в залата настана мълчание. Погледнах картината в каталога си, макар да ми се струваше, че знам наизуст всичко за петдесет и деветте творби. Беше портрет на Франциск Асизки, рисуван от Джовани Батиста Креспи през 1617 година. Малкото произведение с маслени бои бе отбелязано с кода КИХХ, ето защо, когато Саймън удари с чукчето и оповести, че то е продадено за две хиляди и двеста лири стерлинги, със седемстотин повече, отколкото го бях оценила, аз разбрах, че започваме добре.
От общо петдесет и девет платна картината на Каналето беше с номер трийсет и седми, понеже исках напрежението да се покачи, преди тя да бъде обявена за продан, но и да не бъде много назад, да не би хората да започнат да се разотиват. През първия час бяхме продали експонати за четирийсет и седем хиляди лири стерлинги, а още не бяхме стигнали до Каналето. Когато накрая платното с ширина метър и двайсет беше сложено под светлината на прожектора, онези, които го виждаха за пръв път, направо ахнаха.
- Картина на Каналето от 1741 година, върху която е изобразена базиликата „Сан Марко“ - обяви Саймън, сякаш държахме в хранилището поне още пет-шест такива шедьовъра. - Към експоната има значителен интерес, наддаването започва от десет хиляди лири стерлинги.
Той огледа притихналата зала, а ние с помощниците ми започнахме да се озъртаме, за да видим кой ще даде повече.
- Петнайсет хиляди - оповести Саймън и погледна представителя на италианската държава, седнал на петия ред. - В дъното на залата двайсет хиляди лири стерлинги.
Знаех, че ги е дал човекът, отговарящ за колекцията на Мелън. Винаги сядаше на предпоследния ред и държеше между устните си цигара, за да покаже, че не се е отказал от наддаването.