Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Защо са дали оръжие на това куче? Глупаци, не сте ли чули заповедта на имама всички военни да бъдат обезоръжени?!
— Слушай, аз съм упълномощен да… — започна разгорещено Вазари, но изведнъж млъкна, усетил с ужас дулото на пистолет в гърлото си.
— Не си упълномощен дори да сереш, преди да те провери Местният комитет! — просъска Затаки. — Проверен ли си?
— Не, но…
— Значи си подозрителен! — притисна револвера си още по-силно Затаки, а свободната му ръка направи повелителен жест към останалите. — Пуснете пилота и приберете оръжието, иначе ще ви избия като кучета, кълна се в Аллаха!
В момента, в който беше сграбчил пушката на Вазари, хората му безшумно обкръжиха тълпата и държаха всички под прицел. Двамата бунтовници, които влачеха Старк, побързаха да го пуснат.
— Защо трябва да ти се подчиняваме? — мрачно пита единият от тях. — Кой си ти да издаваш заповеди?
— Аз съм полковник Затаки, член на Революционния комитет на Бандар-е Делам, по волята на Аллаха. Американецът ни помогна да се спасим от контраатака на федаините и докара тук всичките ни ранени! — Изведнъж го обзе непонятна ярост, той блъсна силно Вазари и сержантът се просна в снега. — Веднага го освободете, не чухте ли какво ви казах? — Пръстът му натисна спусъка и куршумът проби овчия кожух на единия нападател. При трясъка на изстрела Мануела почти припадна, а Зелените ленти се пръснаха да търсят укритие. — Следващия ще го вкарам между очите ти! — изръмжа Затаки и се обърна към Вазари, който все още беше на земята. — Ти си арестуван! Имам чувството, че си предател, и сега ще проверим това. Останалите са свободни. Предайте на местните комитети, че съм готов да разговарям с тях. Тук!
Бунтовниците започнаха да се разпръскват с тихо мърморене. Еър се приближи до Мануела и я прегърна през кръста, срещна очите на Старк и кимна.
— Хайде, ела да се приберем — меко каза той.
— Не, Фреди… моля те! — прошепна тя. — Вече съм спокойна, обещавам да не издам нито звук! — На устата й се появи пресилена усмивка, душата й горещо се молеше мъжът с пистолета да надделее и все още колебаещите се бунтовници да се оттеглят тихо и мирно.
Всички гледаха мълчаливо как Затаки изчаква с пистолет в ръка, гледаха и поваления сержант. Противниците му с повече кураж продължаваха да го гледат намръщено, а Старк стоеше неподвижно сред тях, без изобщо да е сигурен, че полковникът ще успее да се наложи. Затаки провери пълнителя и вдигна пистолета.
— Вървете си с добро, в името на Бога — повтори той, после отново кипна: — Глухи ли сте?!
Този път заплахата в гласа му предизвика необходимия ефект и последните му противници се пръснаха. Сержантът се изправи с посивяло лице и напразно се опитваше да прикрие ужаса си.
— Ти стой на място и да не си посмял да помръднеш, преди да ти наредя! — изръмжа Затаки, после се обърна към Старк. — Пилот, трябва да приключим с разтоварването, а после хората ми трябва да бъдат нахранени!
— Добре, полковник… Благодаря ви.
— Няма нищо. Тези хора не знаят нищо, затова не можем да ги виним… — Тъмните му пронизващи очи се забиха във фигурата на Мануела. — Това жена ви ли е, пилот?
— Да, полковник.
— А моята загина при Абаданския пожар, заедно с двамата ми сина… Такава е била волята на Аллаха…
— Понякога тази воля е непоносимо тежка…
— Волята на Аллах си е волята на Аллах! Хайде, да довършим разтоварването!
— Добре — кимна Старк и се покатери в кабината с чувството, че е преминала само най-непосредствената опасност.
Затаки беше непредвидим и избухлив като нитроглицерин! Свалиха още двама ранени, които бяха привързани неподвижно към седалките. Старк приклекна до единия и меко попита на английски:
— Как си, приятелче?
Джон Тайрър отвори очи и свъси вежди под окървавената превръзка!
— Добре съм… Какво… какво стана?
— Можеш ли да виждаш?
Тайрър изненадано го погледна, после разтърка очите и челото си и за огромно облекчение на Старк промърмори:
— Мога, разбира се… Малко не си на фокус и главата ми ще се пръсне, но те виждам… Виждам те, Дюк… Какво стана?
— Сутринта ни нападнаха федаини. Ти попадна под кръстосан огън и един куршум те парна в слепоочието… Когато се изправи, започна да се въртиш в кръг като обезглавена кокошка и да крещиш: „Не виждам, не виждам!“… После припадна и едва сега идваш в съзнание.