Есенната република [bg]

— Повишението ми беше лоша идея.

Тамас го погледна с крайчеца на окото си. Челюстта на Таниел трепереше, очите му бяха зачервени. Беше на път да се разпадне.

— Не е вярно. Това… Виж. Проследил си ги дотук. Гордея се с теб.

Таниел не изглеждаше много убеден и Тамас трябваше да признае, че думите му бяха лишени от ентусиазъм. Таниел бе причинил смъртта на Влора, двама барутни магове и дузина Оси. Трябваше да е по-разумен! Да влезе в капан и…

Не. Не, не, не. Тамас почувства как скръбта се превръща в гняв, почувства как устните му се извиват надолу, за да се смръщят. Не можеше да стори това. Не сега. Не и на Таниел.

— Намери ли Ка-поел? — попита той.

— Седалището на Кларемон е в небесния дворец. Наел го е от града. Гъмжи от войници и Привилегировани. Мисля, че зърнах аурата ѝ Отвъд, но не можех да определя със сигурност от разстояние. Трябва да е още жива.

— Или досега Крезимир да ни е избил всички, предполагам.

Таниел го изгледа странно.

— Войната свърши ли?

— Да. В момента се водят преговори.

— Взе ли тялото на Крезимир?

— Да.

Таниел кимна на себе си.

— Добре. Какво ще правим с Кларемон?

— Ще подходя предпазливо. Ще дойдеш ли на срещата на съвета?

— Рикар ще бъде ли там?

— Би трябвало.

— Тогава по-добре да не идвам.

— Не можеш да избягаш от позицията на заместник-председател — каза Тамас. — Дал си дума.

— Принудиха ме.

Тамас стисна зъби в опит да овладее гнева си.

— Възползвал си се от предоставената ти по това време възможност за бягство. Ще удържиш на думата си.

— Или какво? — В очите на сина му се четеше неподчинение.

— Или вече никой няма да ти има доверие.

Таниел извърна поглед.

— Това е част от играта — каза Тамас, като се опита да смекчи тона си. — Част от живота. Мислиш ли, че исках да съм паленцето на Железния крал, когато бях кажи-речи на твоите години? Не. Но направих нужното, за да оцелея. Пристигнахме. Качи се горе.

Бяха достигнали западния вход на Дома на народа, а над тях, от отсрещния Изборен площад, се извисяваше сградата на затвора. Тамас слезе от коня и войниците му заеха позиции до вратите, начело с Гаврил, а базовата група го последва вътре.

Бяха минали само няколко месеца от последния път, в който бе стъпвал в тази прилична на пещера постройка, но имаше чувството, че е било преди половин живот. Не разпознаваше голяма част от персонала, когото подминаваха из залите, а и коридорите изглеждаха леко чужди сякаш вървеше по тях за първи път.

Качиха се до шестия етаж и се отправиха към бившия кабинет на Мануч; Тамас чуваше виковете от стотина стъпки надолу по коридора. Забърза крачка.

Бутна вратата и откри Ондраус, седнал в едно от креслата в ъгъла и преплел поглед над очилата си за четене с Рикар Тамблар. Лицето на Рикар беше червено, а брадата му — неподдържана, и той размахваше юмрук под носа на Ондраус. Лейди Винцеслав стоеше зад Рикар, с ветрило в ръка, и се опитваше да изглежда достолепно.