Есенната република [bg]

Глава четиридесет и шеста

Войниците на Тамас разположиха лагера си на три километра от стените на Адопещ.

Той наблюдаваше града с изтощените си очи и отбеляза липсата на знаменитите някога кули на крезимската катедрала. Черният зъб, който представляваше затворът, се издигаше над града и като че ли се бе наклонил още повече след земетресението миналата пролет. Отбеляза си да изтъкне това пред съвета. Можеше да се наложи да срутят постройката, преди да падне.

— Понякога, когато участваме в някаква кампания — поде Тамас, — далеч от земите, които обичаме, лесно можем да забравим защо се сражаваме. — Той посочи към града, кацнал спокойно на върха на Адмориевата капка.

— Гледката несъмнено е красива, сър — каза Олем. Телохранителят му, изглежда, се бе възстановил благодарение на деливанските Привилегировани, но фелдмаршалът знаеше, че ще мине известно време, преди да върне жизнеността в походката си. — Имате ли още заповеди за момчетата?

— Разгърнете лагера. Не искам при една изненадваща атака от страна на Привилегированите им, да унищожат повече от една-единствена бригада.

Олем вдигна далекогледа към окото си.

— Не ми изглежда като да искат да се бием. По стените обаче се събира тълпа. Виждам само няколко брудански войници.

— Това не значи нищо. Разгърни лагера и постави останалите ми барутни магове да пазят. Ако някой Привилегирован приближи на по-малко от километър и половина и не развява бяло знаме, да получи куршум в главата. И събери конвой. Влизаме.

— Тъй вярно, сър.

Тридесет минути по-късно Тамас напусна лагера на гърба на кон и се отправи към югозападната порта на Адопещ. Конвоят му се състоеше от шестдесет мъже: най-добрите сред Железните оси, а също и Нила, Бо и Гаврил. Фелдмаршалът мразеше да ходи където и да е без защитата на барутните магове в тила си, но те бяха по-подходящи за охрана на армията.

— Изпрати ли вестоносци? — попита той Олем, докато приближаваха отворените порти. Хората ги наблюдаваха от претъпканите стени, децата размахваха знаменца. Тамас чуваше радостните им възгласи от близо два километра разстояние.

— Да, сър. Ще ни очакват.

— Добре.

Минаха под арките и Тамас откри, че хората бяха застанали по протежение на улиците и викаха името му. Вестоносците бяха предназначени само за съвета му, така че тази тълпа трябваше да се е събрала от сутринта насам. Нелошо посрещане, реши той.

Минаха през работническия квартал и прекосиха река Адра, от чийто мост той ясно видя руините на крезимската катедрала — разчистени до голяма степен, с изключение на огромните крайъгълни камъни и останките от външната стена. Появиха се граждани, които му махаха за поздрав, щом новината за пристигането му се разпространи, но Тамас не им обърна особено внимание. Очите му обхождаха покривите и уличките, търсещи брудански Привилегировани или войници.