Есенната република [bg]

— Не е толкова невероятно. Чух го от бог.

— Нима? — Ондраус завъртя очи.

— Бог Адом.

Председателят не изглеждаше убеден.

— Той не се ли предполага да е мъртъв? Мълвата е, че Крезимир го е убил.

— Жив си е, няма съмнение. — Адамат се приведе напред. — Мисля, че да се убие един бог, е много по-трудно от това.

Ондраус му се присмя.

— Ако е така, значи Кларемон щеше да е още жив. Изпратих хората си да проверят положението в болницата. Предполагам, че скоро ще разберем какъв е случаят. — На вратата се почука, после още веднъж по-отявлено и сетне по-тихо. — Влез — каза Ондраус.

Инспекторът разпозна преводача на Съдържателя. Беше сурово изглеждаща жена, пъхнала плетката си под мишница, с безизразно лице. Затвори вратата зад себе си.

— Какви са вестите? — попита Ондраус.

— Трябва да вървите.

— Моля?

С все още безизразно изражение жената каза:

— Привилегировани на улицата. Брудански войници. Имате по-малко от тридесет секунди.

Председателят скочи като мъж на половината на годините си.

— Махай се оттук, върви! — Жената побягна и остави Адамат сам с Ондраус. — Инспекторе. Елате с мен. — Съдържателя закрачи към огнището зад бюрото си и завъртя един от свещниците наполовина, след което повдигна ъгъла на стабилно изглеждащата полица над камината. Последва изщракване и ламперията до камината се отвори. — Влизай.

Адамат последва инструкциите му, като се приведе сред нисък, но често използван проход. Ондраус затвори скрития панел зад тях и изведнъж потънаха в мрак.

— По-бързо! — нареди Ондраус. — Привилегированите ще могат да забележат движението ни. Ако се задържим прекалено дълго тук, ще заподозрат кои сме. Внимавай къде стъпваш.

Адамат се препъна и замалко да се катурне надолу по някакво стълбище въпреки предупреждението на председателя. Той слезе тридесет стъпала надолу, въздухът стана студен, сгъстен и влажен. Те бързаха надолу, разпръсквайки локви, и инспекторът чу непогрешимия звук на писък някъде над тях. Последва гръмък откъртващ звук и трясък, последван от още писъци и шума на изстрели.

— Бързо! — Ондраус сръга грубо Адамат в гърба, за да го принуди да върви напред, приклекнал, в продължение на повече от сто метра. Проходът бе облицован с камъни, по пода имаше два сантиметра вода и заради мрака Адамат не можеше да определи къде ще свърши.

— Нагоре — внезапно нареди Ондраус.

Миг по-късно кракът на инспектора се натъкна на стъпало и краката му го понесоха по друго стълбище, докато не съзря източник на светлина.

— Главата — каза Ондраус.

— Какво… Ох! — Главата на Адамат се удари в греда и той се протегна нагоре, за да избута капак в тавана. Двамата изникнаха сред някакво мазе, което миришеше на сено и наситената, тревиста миризма на конска тор. Изкачиха поредното стълбище от дървени стъпала и изникнаха сред конюшнята.

— В каретата — припряно каза Ондраус. — Кочияш! — извика той.