Есенната република [bg]

— Ах. Това… беше злощастно — каза Кларемон. — Направих това, което сметнах за необходимо. Шпионите ми ми казаха за дивото момиче и контрола ѝ над Крезимир — удивително, между другото. Не знаех какво да мисля. Ако тя се разколебаеше дори за миг, всичко щеше да е било напразно. Сметнах за необходимо да действам и да я заловя. Уверявам ви, че нареждането беше издадено без знанието за примирието ви с Ипил.

— Продължавате да използвате думата „злощастно“ — ненадейно каза Таниел и всички глави се извъртяха към него. — Вони на извинително подмазване.

— Аз съм бизнесмен, момчето ми. Извинителното подмазване е всичко, което правя. Питайте Рикар.

— Защо сте тук? — попита Адамат. — Следващата седмица щеше да мине по обичайния си начин и без да разкриете всичко това.

— Исках да се уверя, че този съвет знае какво и кой съм. Няма нужда цялата тази олелия с хората на Съдържателя да се повтаря. Не е препоръчително. Както и да ме нападнете с голи ръце, господин Двустрелни. — Очите на Кларемон трепнаха към Таниел, който изглеждаше готов да скочи.

— При Крезимир сработи — задъхано каза магът. — Как мислите, че се сдобих с кръвта му за Ка-поел?

Кларемон пребледня при тези му думи.

— Предпочитам да не узнавам. Сега, предлагам размяна. Момичето в замяна на тялото на Крезимир.

— Дадено — каза Таниел.

Тамас се изправи и стрелна сина си с поглед.

— Какво ви кара да мислите, че е у нас?

Кларемон го изгледа безстрастно.

— Хайде сега.

— Ка-поел ще ни бъде върната невредима — каза Таниел.

— Таниел, достатъчно — излая Тамас.

— Не това момиче — каза Кларемон. — Това момиче ми трябва. Ще ви дам друго момиче.

— Кое? — Тамас сбърчи чело.

— Влора.

— Тя е още жива? — попита Таниел.

— Тишина! — изрева Тамас. — Таниел, изчакай отвън. Това е заповед!

За момент Адамат реши, че Таниел няма да се подчини на баща си, но той се запъти към коридора, отправил кръвнишки поглед към Кларемон.

— Размяната не е равностойна — каза Тамас, щом синът му излезе.

— Барутните ви магове убиха много от моите Привилегировани. Фактът, че Влора е още жива, е доказателство за щедростта ми.

— А фактът, че не позволих на Таниел да ви заудря оттук до следващата седмица е доказателство за моята.

Кларемон подбели очи.

— Излишно е да прибягваме до заплахи, фелдмаршале. Не сме деца.

Тамас забарабани с пръсти по бюрото си, вперил поглед в бруданеца.

— Размяната ще се осъществи, при положение че върнете Влора и Ка-поел, както и при условие че изтеглите хората си от Адопещ до последния войник.

— Не може наистина да обмисляш това — възрази лейди Винцеслав. — Не знаем какво ще прави с тялото на Крезимир.

— Ако исках да го освободя, трябваше само да убия момичето — каза Кларемон. — Доведете обратно господин Двустрелни. Той ще ви каже. — Той поклати глава. — Вече обещах да изтегля хората си, но не мога да ви дам дивачката. Тя е единственото, което удържа Крезимир, и искам да я държа под око. Щом Крезимир бъде погребан в яма в най-дълбокия океан, където тежестта на водата ще му попречи да се издигне отново, ще ви върна момичето. Имате думата ми.