![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— А по въпроса за това, че можем да отхвърлим Окаре като извършител — каза Бекстрьом. — Какво е това, което нашият финландски колега знае и което е убягнало на нас?
— Очевидно са следили Окаре онази вечер, когато Ериксон си е отишъл. А от нас, като обикновени полицаи, не се очаква да знаем тези работи — каза Патицата Карлсон.
— Кой би го допуснал — изрече Бекстрьом, комуто вече беше минала мисълта за подобна възможност.
— Е, това е — каза Лиса Лам. — Значи, продължаваме както обикновено. Аз лично мисля да продължа, като отида на обяд и ако искате да ми правите компания, би ми било приятно.
— Съжалявам — каза Бекстрьом и поклати глава в израз на съжаление. — Би ми било приятно, но имам среща и ме чакат, така че днес май ще се наложи да пропусна обяда.
— Дай ми само петнайсет минути — каза Аника Карлсон. — Ще сляза направо долу, в столовата.
На излизане от службата, по пътя към очакващото го такси и сериозно закъснелия му обяд, го спря Надя.
— Дано да е страшно важно — каза Бекстрьом, който чувстваше как гладът разяждаше червата му.
— Тъкмо говорих с Тойвонен. Той ми даде информация за онзи сребрист „Мерцедес“, който ние още търсим.
— Е, струва ли нещо, сведението имам предвид? — попита Бекстрьом.
— В самото начало съм — отвърна Надя. — Точно този автомобил не фигурира сред превозните средства, които проверявахме. Въпросът е, че колата е регистрирана в Малмьо. Регистрирана е на едно дружество там, но аз не намерих нищо необичайно при проверката, която успях да направя.
— Значи, намери регистрационния номер на колата — заключи Бекстрьом.
— Да — каза Надя. — И май точно това ме кара малко да се съмнявам. Това е регистрационна табела на личен автомобил. Трудно ми е да повярвам, че Окаре ще се разкарва наоколо с такъв. Освен това, не намирам никаква връзка между Окаре и дружеството, чиято собственост е автомобилът.
— Какво пише на табелата?
— Йенко.
— Йенко — повтори Бекстрьом и поклати глава. „Къде, по дяволите, съм чувал това?“, зачуди се той.
122
„Най-накрая се отървахме от малкия дебеланко“, помисли си Аника Карлсон, веднага щом Бекстрьом изчезна в коридора през вратата на стаята, където се бяха събрали. Тогава тя седна до Надя и ѝ сподели нещо, което силно я тревожеше от повече от един час. От момента, в който Тойвонен им каза, че техният свидетел очевидно е бил убит.
— С една дума, страшно объркано — каза Аника. — Въпреки че му бях казала да се покрие.
— Слушам — каза Надя и я потупа успокояващо по ръката. „Аника всъщност е човек, на когото му пука“, отбеляза си наум Надя. Наред с всичко останало, което едновременно привличаше и ужасяваше колегите ѝ и със сигурност държеше мнозина от тях будни нощем по причини, за които те никога не биха се осмелили да говорят.
— Показвах му снимки преди малко повече от седмица — каза Аника — и тогава той каза нещо, което малко ме учуди. А именно, че разпозна Омар бен Кадер. Не че той беше човекът, когото без малко е щял да прегази пред къщата на Ериксон, но твърдеше, че те са били стари приятели от детинство. Че са ходили заедно на училище.
— Омар бен Кадер, поправи ме, ако греша, но не е ли той най-близкият довереник на Афсан Ибрахим, неговият съветник? — попита Надя.
— Да — потвърди Аника. — Би ли могла да ми провериш тази информация? Дали те действително са ходили заедно на училище. Трябва да е било в Гношьо преди петнайсет-двайсет години, там някъде.
— Разбира се — каза Надя. — Лесна работа — добави тя. — Надявам се дори още днес да успея.
— Ако се питаш защо…
— Много добре разбирам какво имаш предвид — прекъсна я Надя. — Че Афсан и Омар са използвали бившия училищен другар на Омар, за да подмамят при себе си Окаре и Гарсия Гомес. Ако случаят е такъв, би било служебна грешка да не го обявим на нашите колеги в Сьодерманланд.
— Знаеш ли, между другото, кой е ръководителят на разследването там? — попита Аника.
— Според това, което чух, Девин от отдел „Убийства“ в Национална служба „Полиция“ трябва да е водещият досъдебното производство — каза Надя. — Именно областният началник на полицията в Сьодерманланд искаше така.
— Ян Левин — каза Аника. — Този, който е женен за нашата шефка, Анна Холт.
— Точно той — каза Надя и кимна утвърдително.
„Ян Левин, който е женен за Анна Холт. Светът е малък“, помисли си Аника Карлсон, като се задоволи само с кимване.