Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Напуснахме морето, на чийто бряг беше зловещият град Гомалали, и влязохме в устието на огромна река. Камбаната на кораба заби, за да извести пристигането ни. Главното платно се изду и емблемата на Далечното царство се изопна. Откъм широкото спокойно устие ни отговори друга камбана. Залепихме се до борда, жадните ни очи се впиха в първата гледка, която ни показваше богинята. Но тя ни дразнеше — беше хвърлила лек воал, бледосиня мъгла върху всичко. После воалът пред белия кораб се вдигна, ветрецът развя сините му кичури. Занемяхме от възхита.
Първото нещо, което съгледах в Далечното царство, беше смарагдовата кула, извисяваща се над реката. На високия й връх се въртеше чудесно огледало и заливаше кораба със слънчеви зайчета. Почувствах приятен трепет, когато едно от тях затрепка върху лицето ми, после усетих леко, магическо надзъртане в намеренията ми. То се поколеба, защото откри защитната магия, която Дженъс беше извършил над всеки от нас, когато се кичихме на спасителния кораб, но не се обиди и изпърпори по-нататък.
Първото нещо, което чух при влизането си в Далечното царство, беше мелодичната песен на хиляди птици. Те излетяха от една висока, кичеста гора, която миришеше на мента, и закръжиха над нас… също така прекрасни, както и песента им. Погледнах по-внимателно и видях, че са колкото ловни орли; на ноктите им проблясваха метални ловни шипове, човките им бяха големи и закривени, пригодени за разкъсване. Бреговете на реката бяха осеяни с обвити с цветя беседки; за наше удоволствие една от тези беседки се отдели от брега и се превърна в плаващ, ухаещ остров, който мина под носа на кораба. Цветята бяха виолетови, като фунии. От „острова“ се чу глас и капитанът отговори; видях сред цветята върхове на копия, насочени срещу нас.
Първата ми мисъл беше, че ръката, протегната ни за поздрав, е в кадифена ръкавица, за да скрие стоманен юмрук. Потреперих и си казах: добре, че тези хора ни нарекоха приятели, а не врагове. Но после заобиколихме един висок хълм и тези мисли отстъпиха пред величествената разкошна гледка, разкрила се пред очите ми. Реката правеше остри завои, виеше се като блестяща змия през покрити с мараня полета и синьо-зелени гори. Далече напред, като фар, се издигаше красива планина, синя като реката, която ни ослепяваше с блясъка си. Казаха ни, че под планината се намирала нашата цел: градът Ираяс, откъдето цар Домас управлявал всички области на Далечното царство.
Пътувахме дни наред по тази река и всеки ден пред нас се разкриваха множество нови чудеса. През първия минахме покрай оживени пристанища, където се товареха и разтоварваха какви ли не стоки и храни. Всичко беше учудващо чисто, нямаше никакви неприятни миризми. Сградите и жилищата бяха с необичайна архитектура, която радваше окото с разнообразните си форми и цветове. Капитан Юториан, нашият домакин и пратеник на царя, каза, че пристанището било център на цялата търговия в царството, което се простирало от двете страни на реката и напред, отвъд планината на стотици левги. Каза ни още, че царството на цар Домас се състояло от единайсет области, управлявани от принцове, които полагали клетва за вярност на царя. В областите имало седемдесет големи града и безчет малки градчета. Най-голям от всички бил град Ираяс, седалище на върховната съдебна инстанция и на властта. Цялото Далечно царство носело името Вакаан в чест на върховния бог на древните, които управлявали тази страна с голяма мъдрост повече от хиляда години, преди загадъчно да я напуснат. Развалини от тяхно време можели да се намерят навсякъде във Вакаан: близо до Ираяс имало останки от град, а на върха на планината имало древни олтари.
Юториан беше много мил домакин: постара се да отговори на многобройните ни въпроси, а онези, на които не можеше да отговори със сигурност, помоли да зададем, когато пристигнем в Ираяс. След като ни измъкна от горящото пристанище на Гомалали, той положи много грижи да излекуваме раните си и ни осигури топла баня и удобни каюти. Единствените думи, които знаеше на нашия език, бяха тези, които извика, когато дойде да ни отведе от града на хората без души; но щом се качихме на кораба един от офицерите ни даде някакви прозрачни гъби и с жест ни обясни да близнем от влагата по тях. Щом го направихме, можехме свободно да говорим и да разбираме техния език. Страхувам се, че поради възбудата си издумахме толкова много неща, че хората от Далечното царство сигурно съжалиха за сторенето. Още през първите часове Дженъс направи защитно заклинание над всеки от нас. Макар че капитанът и хората му изглеждаха приятни и мили хора, Дженъс ни напомни, че неотдавна също бяхме приети като почетни гости и затова ще е добре да внимаваме. Не се нуждаехме от много подканяне. Дженъс използва новата си магическа сила, почерпена от срещата с Морташъс, за да подсили защитното заклинание, и каза, че то нямало да отблъсне ножа на убиец, но щяло да ни предупреди, когато ни грози някаква голяма опасност. А след предупреждението само от нас зависело дали да се скрием, дали да се бием или да потърсим помощ. Заклинанието беше умна предпазна мярка, но след известно време в компанията на Юториан аз забравих за него и си спомних едва когато на лицето ми попаднаха слънчевите зайчета от кулата.