Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Кое дружество? - попита госпожа Трентам.
- „Тръмпър“ - отвърна Бейвърсток, като следеше внимателно реакцията на своята клиентка.
- И защо точно в „Тръмпър“? - попита тя - по нищо не пролича да е изненадана.
- Главно защото според „Хамброс“ такова вложение е разумно и сигурно. Но по-важното в случая е, че след време основният дял от акциите на дружеството ще бъде притежание на Даниъл Тръмпър, чийто баща, както със сигурност знаете, в момента е председател на управителния съвет.
- Да, знам - потвърди госпожа Трентам, без да добавя нищо повече.
Забеляза, че господин Бейвърсток е доста притеснен, задето тя приема толкова спокойно новината.
- Но ако вие със сестра ви имате някакви възражения срещу подобно вложение на средства от попечителския фонд, съветниците ни биха могли да преразгледат становището си.
- Колко смятат да вложат?
- Около двеста хиляди лири стерлинги - уточни адвокатът. - Така фондът ще закупи приблизително десет на сто от акциите на дружеството.
- Делът не е ли твърде голям?
- Определено е значителен - съгласи се Бейвърсток. - Но фондът разполага с достатъчно средства, за да направи такова вложение.
- Тогава с радост приемам предложението на „Хамброс“ - отвърна госпожа Трентам. - Сигурна съм, че такова е мнението и на сестра ми.
Господин Бейвърсток отново се взря в приложеното към папката пълномощно, с което госпожица Ейми Хардкасъл всъщност даваше на сестра си пълна свобода във всички решения, свързани с наследството на покойния сър Реймънд Хардкасъл, включително за това от личната и сметка да и бъдат прехвърлени двайсет хиляди лири стерлинги. Адвокатът се надяваше госпожица Ейми да се чувства добре в старческия дом. Той извърна очи към другата дъщеря на сър Реймънд.
- Значи единственото, което ми остава да сторя - отбеляза той в заключение, - е да уведомя „Хамброс“ какво мислите по въпроса и да ви държа в течение, когато дружество „Тръмпър“ пусне на пазара своите акции.
Бейвърсток затвори папката, стана иззад писалището и тръгна към вратата. Госпожа Трентам го последва, доволна, че без дори да се досещат за какво става въпрос, сега и попечителски фонд „Хардкасъл“, и адвокатите и работят рамо до рамо за осъществяването на дългосрочната и цел. Още по-доволна бе, че щом Тръмпър пусне акциите на борсата, тя ще притежава дял от петнайсет на сто от неговото търговско дружество.
Когато стигнаха при вратата, адвокатът се обърна и се ръкува със своята клиентка.
- Приятен ден, госпожо Трентам.
- Приятен ден, господин Бейвърсток. Както винаги, бяхте много изчерпателен и отзивчив.
Тя се върна при автомобила и шофьорът и отвори вратата. Докато потегляха, госпожа Трентам се извърна и погледна през задния прозорец. Адвокатът стоеше все така озадачен пред кантората.
- Къде отиваме, уважаема госпожо? - попита шофьорът, след като се сляха със следобедното движение.
Тя си погледна часовника: беше очаквала разговорът с Бейвърсток да продължи по-дълго и сега видя, че до следващата и среща има доста време. Въпреки това нареди:
- Карай в хотел „Сейнт Агнес“.
После сложи ръка върху увития в кафява амбалажна хартия пакет, оставен на седалката до нея.
Беше поръчала на Харис да наеме стая в хотела и да качи Кити Бенет на асансьора, но само ако е сигурен, че не ги гледа никой.
Когато, стиснала под мишница пакета, влезе в „Сейнт Агнес“, се ядоса, че частният детектив не я чака на обичайното място в кафенето. Никак не и беше приятно да стои сама във фоайето, затова от немай-къде отиде при пиколото и попита коя стая е наел Харис.
- Четиринайсета - отвърна мъжът в лъсната синя униформа с копчета, които отдавна бяха загубили блясъка си. - Но не може...
Госпожа Трентам не беше свикнала да и казват „не може“. Обърна се и тръгна да се качва бавно по стълбите за първия етаж. Пиколото веднага грабна слушалката на телефона в рецепцията.
На госпожа Трентам и отне няколко минути, докато намери четиринайсета стая, почти още толкова трябваха на частния детектив да отвори след силното чукане. Когато най-после я пусна в стаята, тя се изненада колко е тясна: в нея имаше само легло, един стол и леген. Госпожа Трентам впи очи в жената, излегнала се върху кревата. Беше облечена в червена копринена блуза и черна кожена пола, която според посетителката бе прекалено къса, да не говорим пък, че горните две копчета на блузата бяха разкопчани.
Кити не си направи труда да махне износения дъждобран, който беше метнала на стола, затова на госпожа Трентам не и остана друг избор, освен да продължи да стои права.
Обърна се към Харис, който си оправяше вратовръзката пред единственото огледало. Детективът очевидно беше решил, че е излишно да запознава двете жени.