Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Алис е решила да ни остави — прошепна Карлайл.
— Какво? — проплака Розали.
Карлайл обърна страницата към нас, за да можем да прочетем.
Не ни търсете. Няма време за губене.
Запомнете: Таня, Сайобан, Амун, Алистър.
Всички номади, които можете да намерите.
Ще потърсим Питър и Шарлот по пътя ни.
Толкова съжаляваме, че трябва да ви напуснем по този начин, без довиждане или обяснение.
Това е единствения начин за нас.
Обичаме ви.
Стояхме отново замръзнали, пълна тишина, освен звукът от сърцата на вълците, тяхното дишане. Мислите им вероятно са били шумни също. Едуард беше първият, който се мърдаше отново, говорейки в отговор на каквото бе чул в главата на Сам.
— Да, нещата са толкова опасни.
— Достатъчно, за да изоставиш семейството си? — попита високо Сам с обвинителен тон.
Беше ясно, че не е чел бележката преди да я даде на Карлайл. Беше разстроен сега, гледайки сякаш съжаляваше, че е послушал Алис.
Изражението на Едуард беше вдървено — за Сам вероятно изглеждаше ядосан или арогантен, но можех да видя формата на вина в трудните равнини на лицето му.
— Не знаем какво е видяла — каза Едуард. — Алис не е безчувствена или страхливец. Тя просто има повече информация от нас.
— Ние нямаше… — започна Сам.
— Вие сте коренно различни от нас — каза раздразнено Едуард. — Ние все още имаме наша собствена воля.
Брадата на Сам рязко се вдигна нагоре и очите му внезапно изглеждаха тъмно черни.
— Но вие трябваше да обърнете внимание на предупреждението — продължи Едуард. — Това не е нещо, в което искате да се забърквате. Все още може да отхвърлите каквото е видяла Алис.
Сам се усмихна заядливо.
— Ние не бягаме надалеч — зад него Пол изсумтя.
— Не колете семейството си за гордост — възкликна тихо Карлайл.
Сам погледна Карлайл с по-меко изражение.
— Както каза Едуард, ние нямаме свобода като вашата. Ренесме е толкова част от нашето семейство, колкото е от вашето. Джейкъб не може да я изостави и ние не можем да изоставим него — очите му примигнаха към бележката на Алис, и устните му се свиха в тънка линия.
— Вие не я познавате — каза Едуард.
— А вие? — каза Сам направо.
Карлайл сложи длан на рамото на Едуард.
— Имаме много за правене, сине. Каквото и да е решението на Алис, ще бъде глупаво да не послушаме съветите й сега. Хайде да се прибираме и да се захващаме за работа.
Едуард кимна, лицето му все още белязано с болка. Зад мен, можех да чуя тихите безмълвни ридания на Есме.
Не знаех как да плача в това тяло, не можех да направя друго освен да гледам втренчено. Нямаше никакви чувства все още. Всичко изглеждаше нереално, сякаш сънувах отново след всичките тези месеци. Имах кошмар.
— Благодаря ти, Сам — каза Карлайл.
— Съжалявам — отговори Сам. — Не трябваше да я пускаме.
— Направихте правилното нещо — каза му Карлайл. — Алис е свободна да прави, каквото ще прави. Не бих й отнел свободата.
Винаги съм мислела за Кълънови като за всичко, неделимо цяло. Изведнъж си спомних, че не винаги е било така. Карлайл е създал Едуард, Есме, Розали и Емет; Едуард е създал мен. Всички бяхме физически обединени от кръвта и отровата. Никога не съм мислела за Алис и Джаспър поотделно — като осиновени от семейството. Но истината е, че Алис е осиновила Кълънови. Тя се е показала с нейното несвързано минало, носейки Джаспър с неговото и поставила себе си в семейството, което вече било там. Заедно, тя и Джаспър, знаеха друг свят навън, далеч от Кълънови. Наистина ли е избрала да започне нов живот след като е разбрала, че със семейство Кълън е свършено?
Тогава ние бяхме урочасани, нали? Нямаше надежда в това. Нито един блещукащ лъч, който можеше да убеди Алис, че тя имаше шанс на наша страна.
Светлият утринен въздух изведнъж изглеждаше гъст, натежал, сякаш физически натежал от моето отчаяние.
— Няма да се предам без борба — изръмжа слабо Емет под дъха си. — Алис ни каза какво да правим. Нека го свършим.
Останалите кимнаха с непоколебимо изражение и осъзнах, че те залагаха на какъвто и шанс да ни бе дала Алис. Това, че те нямаха да се отдадат на безнадеждността и чакането за смърт.