Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Не знам защо.
— Защо я изгаряш?
— Аз… Аз… — намръщих се, оставяйки безпокойството и болката да се изпишат на лицето ми. Не знаех какво се опитваше да ми каже Алис, само това, че тя е отишла надалеч, за да го запази от всички, освен от мен. Единственият човек, чийто ум Едуард не можеше да прочете. Затова тя трябва да е искала да го задържи в тъмнината, и вероятно е поради добра причина. — Изглеждаше ми уместно.
— Не знаем какво прави тя — каза той тихо.
Загледах се в пламъците. Бях единственият човек в света, който можеше да излъже Едуард. Това ли искаше Алис? Нейната последна молба?
— Когато бяхме на самолета си към Италия — прошепнах аз — не бе лъжа, с изключение вероятно на контекста. — На път да те спасим… тя излъга Джаспър, за да не ни последва. Знаеше, че ако той предизвика Волтури, щеше да умре. Тя предпочиташе да умре, отколкото да го постави в опасност. Предпочиташе аз да умра, също. Предпочиташе ти да умреш.
Едуард не отговори.
— Тя си има своите приоритети — казах аз.
Това накара сърцето ми да почувства болка, когато осъзна че обяснението ми не се усещаше като лъжа по никакъв начин.
— Не вярвам в това — каза Едуард. Не го каза сякаш спореше с мен — каза го сякаш спореше със самия себе си. — Може би само Джаспър е в опасност. Нейният план може да проработи за останалите от нас, но той щеше да бъде загубен ако остане. Може би…
— Можеше да ни каже това. Да го изпрати надалеч.
— Но щеше ли Джаспър да си тръгне? Може би го лъже отново.
— Може би — аз се съгласих. — Трябва да вървим вкъщи. Няма време.
Едуард взе ръката ми и се затичахме.
Бележката на Алис не ми вдъхна надежди. Ако имаше някакъв начин да избегнем идващото клане, тя щеше да каже. Не можех да видя друга възможност. Следователно тя ми даваше нещо различно. Не път към бягство. Но какво друго си мислеше тя, че искам? Може би начин да спася нещо? Имаше ли нещо, което все още можех да спася?
Карлайл и останалите не стояха без работа в наше отсъствие. Бяхме далеч от тях за цели пет минути, а те вече бяха готови да напуснат. В ъгъла, Джейкъб отново бе човек, с Ренесме в скута му, и двамата гледащи ни с диви очи.
Розали бе заменила своята копринена увиваща се рокля за чифт здраво изглеждащи джинси, маратонки, и закопчаваща се надолу риза, направена от дебела тъкан, каквито туристите използват за дълги екскурзии. Есме бе облечена по същия начин. Имаше глобус на масичката за кафе, но те бяха приключили с гледането му, чакаха нас.
Атмосферата беше по-позитивна от преди; отрази им се добре да бъдат в действие. Техните надежди се основаваха на инструкциите на Алис.
Погледнах към глобуса и се замислих накъде щяхме да се отправим първо.
— Тук ли да стоим? — попита Едуард, гледайки към Карлайл. Не звучеше щастлив.
— Алис каза, че ще трябва да покажем Ренесме на хората и трябва да бъдем внимателни с това — каза Карлайл. — Ще изпратим когото намерим тук при вас — Едуард, ти ще бъдеш най-добър в индивидуалния подход към тях.
Едуард го удостои с едно кратко кимване, все още недоволен.
— Има много земя за покриване.
— Разделяме се — отговори Емет. — Роуз и аз ще ловуваме за номади.
— Ръцете ви няма да са никак празни тук — каза Карлайл. — Семейството на Таня ще бъде тук сутринта и си нямат и идея защо. Първо, трябва да ги накарате да не реагират по начина, по който Ирина реагира. Второ, трябва да разберете какво имаше предвид Алис за Елизар. И тогава, след всичко това, ще останат ли свидетели с нас? Това ще се повтори отново ако дойдат останалите… ако можем да накараме някой да дойде на първото място. — Карлайл въздъхна. — Твоята работа може да бъде най-трудната. Ще се върнем възможно най-скоро, за да помогнем.
Карлайл постави дланта си на рамото на Едуард за секунда и тогава целуна моето чело. Есме ни прегърна и Емет ни удари и двамата по ръцете. Розали се насили за трудна усмивка към мен и Едуард, изпрати въздушна целувка към Ренесме и направи гримаса на Джейкъб.
— Късмет — пожела им Едуард.
— И на вас — каза Карлайл. — Всички ще се нуждаем от него.
Гледах как си тръгват, желаейки да усетя каквато и надежда да ги обземаше и желаейки да остана насаме с компютъра за няколко секунди. Трябваше да обмисля кой беше Дж. Дженкс и защо Алис бе изминала това разстояние, за да даде името му само на мен.
Ренесме се обърна в ръцете на Джейкъб, за да докосне врата му.
— Не знам дали приятелите на Карлайл ще дойдат. Надявам се. Изглежда сякаш ни превъзхождат числено в момента — промърмори Джейкъб на Ренесме.