Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
Тайсън се обърна към базата. Всеки пък, когато си тръгваше след среща с Корва, се чувстваше малко по-изплашен и същевременно с това парадоксално повече в мир със самия себе си. Свободата вече беше някъде съвсем наблизо по пътя, въпреки че от мястото, където се намираше сега, тя подозрително приличаше на стените на Ливънуъртския затвор. Той влезе отново в базата без да отговори на козируването на постовия.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА
Бенджамин Тайсън слезе от влака на спирка Гардън Сити. Беше един от онези горещи и сухи августовски следобеди, когато сякаш всичко се движи много бавно, а в неподвижния въздух се възцарява странна тишина. Тайсън разхлаби връзката си и метна на рамо спортното си сако. Слезе от платформата и се насочи към спирката на такситата.
На паркинга стояха три празни черни кадилака. Трима чернокожи шофьори седяха под навеса на спирката, четяха вестници и пиеха кока-кола в кутии. Когато Тайсън се приближи, един от мъжете се изправи и широко се усмихна.
— Господин Тайсън. От този влак ли слязохте?
— Здравей, Мейсън. Тук съм само за няколко часа. Ще ме повозиш ли?
— Разбира се.
Тайсън тръгна до Мейсън — едър, вече относително възрастен мъж, облечен в черна шофьорска ливрея.
— Днес е горещо — отбеляза Тайсън.
— Да, наистина. Добре поне, че е сухо. — Мейсън отвори задната врата на кадилака и Тайсън седна вътре. Мейсън също се качи и запали двигателя. — Включете климатичната инсталация.
— Как си? — попита Тайсън.
— Много добре, сър. Много добре. А вие добре ли се грижите за себе си?
— Старая се.
— Добре изглеждате. Спортувате ли?
— Тичам по осем километра на ден — усмихна се Тайсън.
— Това наистина е добре. Кога ще откажете цигарите?
— На Нова година.
— Накъде отиваме? — разсмя се Мейсън.
— Първо към моята къща.
Мейсън си сложи шапката с козирка и изкара колата от малкия паркинг. Подкара бавно по засенчените от дървета улици на жилищния квартал, по която се възправяха внушителни къщи. Градът изглеждаше пуст и изоставен.
— Да не би да е паднала неутронна бомба, докато ме е нямало? — поинтересува се Тайсън.
— Август е — разсмя се отново Мейсън. — Хората се разбягват. Имам само по няколко курса на ден. До летищата. Бизнесът съвсем замря.
— Защо не си вземеш един месец отпуска?
— Сметките идват и през август.
— Наистина — каза Тайсън. — Как е госпожа Уилямс?
— Остарява. Също като мен. Вече не може да се изкачва по стълбите. Търсих някое жилище, където да има асансьор. И климатична инсталация.
Тайсън се замисли дали да не покани семейство Уилямс да дойдат да живеят в неговата къща за няколко месеца. Но опитът му в социалните отношения беше ограничен и той не беше сигурен дали идеята му е добра. Подозираше, че Мейсън и жена му биха предпочели да си бъдат вкъщи, където и да беше това. Тайсън огледа безупречно чистата вътрешност на колата.
— Помниш ли стария си линкълн? — попита той.
— Разбира се. Модел от 1964 — а. Беше дълъг квартал и половина, и широк колкото задника на тъща ми. Сега правят все по-малки и по-малки коли. Вече не мога да намеря нищо достатъчно голямо. За какво ли си мислят тези пуяци в Детройт?
— Светът става все по-малък и все по-тесен, Мейсън. Но моля те, направи ми услуга и не си купувай японска кола.
— По дяволите, за нищо на света! Виждал ли си ги на какво приличат? Хладилникът ми е по-голям от тях.
Поговориха си за коли още няколко минути. Мейсън спря до тротоара пред къщата на Тайсън.
— Ела с мен вътре — каза Тайсън. Излезе от колата и застана на тротоара, загледан в собствената си къща. Градинарят явно беше поддържал градината, а прислужницата несъмнено бе чистила вътре през цялото време. Хората от службата за обезпаразитяване бяха пръскали редовно, системата от седем водопръскачки работеше по часовник, според зададения график, както и външното осветление. Системите против крадци и пожар бяха свързани направо с полицейския участък. Всъщност къщата беше на автопилот. Тя не се нуждаеше от Тайсънови. Тайсън често си беше представял как изглежда един перфектно поддържан квартал на по-заможната прослойка на средната класа в предградията, лишен от ненужните си обитатели и поддържан от машините и обслужващия персонал.
Той тръгна по тухлената алея, отключи алармената система с ключа си и влезе вътре, последван от Мейсън.
Къщата му миришеше непознато, не като неговата къща. Имаше някаква странна смесица на аромати, сред които надделяваше мирисът на различни препарати за почистване. Вероятно прислужницата Пиедад доста се беше забавлявала от факта, че трябва да чисти всяка седмица празна къща.