Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Имаше предвид Осман — по-точно онова, което допреди малко беше Осман. От египтолога не бе останало много — всеки следващ взрив от светлина отнемаше по малко от тялото му, смаляваше го слой по слой като глава лук и накрая всичко, което остана от него, бяха деформирани бели кости в подножието на Бенбена, сюрреалистично заплетени в обувките, чорапите, бельото и очилата му.
— Напълно безопасно е, господин Гиргис — увери го Медоус. — Както вече ви казах, стъклената мембрана е непроницаема. Каквото и да става в зоната за наблюдение, то ще си остане там. Няма да излезе нищо, което ние не искаме да излезе.
Но промените в камъка продължаваха да се ускоряват и да набират сили, тътенът ехтеше все по-начесто, светлинните залпове ставаха все по-ярки. Дори Медоус изглеждаше несигурен, крачеше насам-натам, чешеше плешивата си глава, говореше тихо и тревожно с колегите си в бели престилки, всички се чудеха докъде ще стигне това и дали не са подценили силите, с което си имаха работа.
Само Кирнан не се обезпокои от пиротехниката. Стоеше пред другите, сияеше, пляскаше с ръце, понякога протягаше пръст и докосваше стъклената стена, като че ли се опитваше да се свърже с това, което ставаше зад нея, да убеди себе си, че е реално.
— Виж го, Чарли! — прошепна тя — Просто го погледни! Това е за теб, скъпи! През всичките тези години ми помагаше да съм силна, помагаше ми да вярвам! И сега… Боже господи, няма ли да погледнеш? Красиво е! Прекрасно е!
Беше изцяло погълната, направо хипнотизирана от необикновеното звуково и светлинно шоу, което се разиграваше пред нея, и не забеляза, че някой я вика — пращящ глас с американски акцент. Едва когато Медоус й подаде уоки-токито, което бе оставила до един от мониторите, тя откъсна поглед от камъка и се заслуша. След миг очите й се стрелнаха към Гиргис, тя поклати разочаровано глава и отсече: „Довършете ги“. Подаде уоки-токито на Медоус и пак обърна поглед към Бенбена.
— Свирете, тръбачи на Сион — прошепна тя, а уоки-токито изпращя сухо два пъти. — Дайте знак в светата планина, защото ето иде денят Господен, и дошъл е вече!
Странно как шокът може да заблуди ума. За миг Фрея си помисли, че сигурно е мъртва и преживява нещо извън тялото си.
Не беше само затова, че чу гласа на Кирнан, който заповядваше да ги екзекутират, а след това двата изстрела и глухото тупване на двата трупа на земята, но и защото всичко изведнъж застина, все едно Земята изведнъж е спряла да се върти и всичко, което е останало, е замръзнал отпечатък на последния й миг.
Това продължи съвсем кратко, защото тя изведнъж осъзна, че каквото и да се е случило, поне със сигурност не е застреляна. Примига и се огледа. Всичко си беше точно както преди няколко минути — оазисът, алеята на сфинксовете и обелиските, гигантската палма, огромната гранитна ръка; единствената разлика беше, че всички звуци от Бенбена бяха изчезнали и долината бе потънала в дълбока задушаваща тишина. Освен това мъжете с бронираните жилетки лежаха на земята. Единият по очи, горната част на черепа му беше отвяна, косата му, вратът и яката на бронираната му жилетка бяха покрити с лепкава каша от кръв, кости и мозък. Другият беше по гръб, с разперени ръце, на мястото на лявото му око зееше тъмна дупка.
— Господи — промърмори тя, не беше сигурна дали чувства ужас заради касапницата, или облекчение, че нападателите им са мъртви, а може би тревога, че това е прелюдия към нови нападения. Погледна Флин, който, изглежда, се измъчваше от същите мисли, защото вдигна вежди, сякаш й казваше: „И аз знам колкото тебе“. А после всичко стана едновременно. Някакъв мъж с кафеникаво наметало и пушка в ръка скочи до тях от палмата, друг, също с пушка и наметало, се прехвърли през гигантската гранитна ръка. Главите и на двамата бяха увити в шалове.
Флин застана със стиснати юмруци пред Фрея, готов да я защити; готов да се бие.
Мъжът до тях смъкна шала от главата си и Флин и Фрея ахнаха:
— Захир?
— Захир? — повтори Фрея. — Какво правиш тук, по дяволите?
И млъкна. Изненадата й се смени с подозрение. Всичките й опасения относно египтянина внезапно се върнаха заедно със спомените за последната им напрегната среща в къщата му в Дакла. Той забеляза промяната в изражението й и пусна пушката на земята, за да покаже, че не иска да й навреди. Другият мъж също смъкна шала си. Беше по-малкият брат на Захир, Саид — Фрея го помнеше от погребението на Алекс.