Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Те не му обръщаха внимание, но той настояваше и накрая те решиха, че куршум в главата сигурно ще е най-добре. В крайна сметка дори и само защото щеше да е най-бързият начин да го накарат да млъкне. И като взеха решението, се отдръпнаха няколко крачки и извадиха глоковете. Англичанинът прегърна момичето и го придърпа към себе си, без да спира да плещи обаче.
— Него ли ще гръмнеш, или момичето? — попита близнакът със сплескания нос.
— Ти избирай — отговори брат му.
— Всичко тук ще хвръкне във въздуха, а вие сте се загрижили кой кого ще застреля!?
— Избирам него.
— Ами хубаво — заяви другият.
— Пуснете поне нея — примоли се англичанинът.
— Броим до три — казаха те в един глас и вдигнаха пистолетите. — Едно… Две…
— Тъпи дебели лайнари! А аз си мислех, че феновете на Червените дяволи се грижат един за друг!
— Три.
Не последваха изстрели обаче. Близнаците просто стояха с протегнати ръце, с насочени пистолети, и гледаха Флин със скептично подозрение.
— Ти си фен на „Ел-Ахли“, така ли? — попитаха едновременно.
— Какво?!
Броуди беше пребледнял и объркан, ръката му беше на раменете на момичето.
— Каза, че Червените дяволи се грижат един за друг — каза единият близнак.
— Защо ще го кажеш, ако не си фен на Червените дяволи? От „Ахли“ ли си? — попитаха двамата в един глас.
Флин не разбираше какво става. Подиграваха ли му се тия убийци?
— От „Ел-Ахли“ ли си? — повториха те.
— Имам абонамент — промърмори той. — Ходя на всеки мач, когато не съм в пустинята.
Близнаците се намръщиха. Това беше неочаквано. И тревожно. Убиването си е хубаво нещо, но футболът — той е нещо свещено. Отпуснаха оръжията.
— Къде седиш?
— Какво?!
— На стадиона. Къде седиш?
— След малко ще ме убиете и искате да знаете къде седя на мач?!
Оръжията се вдигнаха отново.
— На западната трибуна, на втория ред. Място двайсет и пет.
Близнаците се спогледаха. Абонамент. И то на западната трибуна. Че и на втория ред. Впечатляващо. Въпреки че тоя тип можеше и да блъфира.
— Колко титли сме спечелили?
Флин завъртя очи в недоумение.
— Това да не е някаква…
— Колко?
— Трийсет и три.
— Купи на Египет?
— Трийсет и пет.
— Шампионската лига на Африка?
Той почна да брои на пръсти. Момичето беше коленичило до него объркано, с широко отворени очи.
— Четири — заяви той. — Не, пет.
Близнаците отново се спогледаха — този наистина беше навътре в нещата. Кратко мълчание, а след това само за проверка:
— Кой вкара победния гол на финала на купата на Египет 2007?
— За бога! Осама Хосей, след пас на Ахмед Седик. Бях там. Мохамед Абутрейка ми даде билет в ложата, понеже заведох синовете му на обиколка из египетските музеи.
Това вече ги убеди. Заповеди-незаповеди, чужденци или не, няма начин, те щяха да помогнат на един приятел Червен дявол. Особено на човек, който е направил услуга на Мохамед Абутрейка. Прибраха пистолетите, махнаха на Флин и Фрея да се изправят и казаха малко засрамено:
— Не знаехме, че си фен на Дяволите. Нямаме лоши чувства към теб. Е, може някой ден да се видим на стадиона.
Възцари се неловко мълчание, прекъснато от друг дълбок пулсиращ звук. Англичанинът задърпа момичето към портала, но преди да изскочат навън, се обърна и извика:
— Знаете, че Гиргис е фен на „Замалек“, нали?
И двамата си отидоха, изчезнаха под арката и после в оазиса навън.
— Какво каза? Че Гиргис е фен на „Замалек“? — попита единият близнак ужасено.
— Точно това каза — отговори брат му, също шокиран.
— Работили сме за Бял рицар?
— Фен на „Замалек“?
Спогледаха се изумени. Освен лайното, което им беше баща, нямаше нищо на света, което да презират повече от фен на „Замалек“ — измет, всичките бяха отрепки и боклуци. И сега да научат, че са работили за един от тях. И то от цели десет години.
— Да се махаме от тук.
— А Гиргис?
— Ще се оправим с него, като се върнем в Кайро. Ще му дадем урок, който никога няма да забрави.
— Чекиджия!
— Чекиджия!
Намръщиха се и тръгнаха към главните порти, но след миг братът с разкъсаното ухо внезапно дръпна другия и каза: