Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Най-накрая войникът разбра, че задържа другите булки, измърмори полусериозно извинение, после вдигна момичето си и го премести настрани. „Знаете как е“, казваше усмивката му.
„О, да, знам как е“, бе отвърнала Ейвис.
Майка й изтича последните няколко крачки, за да я посрещне, просълзена от щастие.
- О, миличка, толкова се радвам да те видя! Какво ще кажеш за това, а? Нали е чудесна изненада!
Баща й пристъпи към нея и я прегърна.
- Откакто ти замина, майка ти не е спряла да се тревожи. Не можеше да понесе мисълта двете да сте скарани и да се намирате на противоположните страни на земното кълбо. Какво ще кажеш за подобна обич, а, принцесо?
Имаше толкова любов и гордост по лицата и на двамата. Ейвис осъзна с ужас, че ако продължават така, нейното лице ще бъде обляно в сълзи.
Дийна излезе напред. Беше с нов костюм във вишнев цвят.
- Коя беше проститутката? Мама замалко да получи сърцебиене, когато получи писмото на госпожа Картър.
- Къде е Иън? - Майка й се взираше в лицата на мъжете във флотска униформа. - Мислиш ли, че е довел родителите си?
- Дано не си загубила обувките ми - измърмори Дийна под нос. - Искам да ги извадиш от куфара си, преди да изчезнеш.
- Няма да дойде - каза Ейвис.
- Не е възможно отново да е заминал по служба. Мислех, че на мъжете ще им бъде позволено да ви посрещнат! - Майка й притисна облечената си в ръкавица ръка към лицето си. - Е, слава богу, че ние дойдохме, Уилф. Нали?
- Родителите му ще дойдат ли да те посрещнат все пак? Не сме чули и дума от тях. - Баща й я хвана за ръка. - Купил съм им радио. Последна дума на техниката.
Ейвис се спря и си придаде възможно най-безразличен вид.
- Той няма да дойде, татко. Никога. Има... има промяна в плана.
Настана кратко мълчание. Баща й се обърна към нея. На Ейвис й се стори, че долавя доволно сумтене откъм сестра си.
- Какво имаш предвид? Нали не искаш да кажеш, че съм похарчил четиристотин долара за самолетни билети, а няма да има никакво празненство? Имаш ли изобщо някаква представа колко струва това пътуване...
- Уилф! - Майка й се обърна към нея. - Ейвис, скъпа...
- Няма да говоря за това тук, на кея, пълен с хора.
Родителите й се спогледаха. Дийна не можеше да скрие радостта си от този неочакван обрат. Сякаш дори и тя бе впечатлена от мащаба на личната трагедия на Ейвис.
Докато четиримата стояха на кея, а тълпата се блъскаше около тях, далечен призив по мегафона умоляваше някой да се появи в кабинета на началника на пристанището, за да си прибере детето. Малката била облечена в червено палто и се представяла като Моли. Нямали друга информация за нея.
Ейвис се загледа назад към кораба. Една булка тичаше безразсъдно по подвижното мостче на високите си токчета. Когато стигна до долния му край, тя се хвърли в прегръдките на някакъв офицер, който я вдигна във въздуха и я завъртя няколко пъти в кръг. Позна, че е офицер по униформата му. Винаги бе познавала отлично униформите. „Не казвайте нищо повече“, мислено умоляваше родителите си Ейвис, прехапала устни. „Нито думичка. Иначе ще се разрева толкова силно, че целият Плимут ще замръзне на място.“
Майка й нагласи шапката си, намести кожената яка на раменете си, после улови ръката на Ейвис и я пъхна под лакътя си. Може би разбрала или забелязала нещо в изражението на дъщеря си, тя предпочете да не я поглежда право в очите. Когато заговори, в гласа й имаше леко загатната тъга.
- Е, скъпа, когато си готова, ще си поприказваме в хотела. Тя тръгна напред. Много хубав хотел. С прекрасни големи стаи. Имаме дори лична всекидневна към спалните си и гледка чак до Корнуол...
Франсис вървеше бавно надолу по подвижното мостче, стиснала куфара си с дясната ръка, докато лявата леко се опираше в перилата. Мислеше си, че е просто невидима в тази тълпа на весели и прегръщащи се едни други хора. Когато се приближи към кея, забеляза лица, които познаваше от изминалите шест седмици и които сега бяха набръчкани в усмивки, изкривени от емоционални сълзи, притиснати страстно към съпрузите си, и само за миг си позволи да си представи какво би било, ако и тя бе едно от момичетата, за които имаше прегръдка в края на мостчето и за които имаше не един, а няколко чифта топли ръце, които очакваха да я посрещнат.
Продължи да върви. „Ново начало“, повтаряше си тя наум. „Затова бе всичко. Сложих ново начало.“
- Франсис! - Обърна се и видя Маргарет, чиято рокля се бе вдигнала над подпухналите й колене, докато махаше енергично с ръка. Джо стоеше до нея, прегърнал я през рамо. Другата й ръка стискаше една по-възрастна жена. Тя имаше мило лице, не много по-различно от това на Маргарет, което сега грееше в усмивка през сълзи.