Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Каран повече не спомена за премеждията си с уелмите, а пък живото въображение на Лиан му ги рисуваше прекалено подробно и той повече не попита. Тя се възстановяваше бързо и с доближаването до Сит се ободри. Не казваше обаче на кого ще даде Огледалото, макар да личеше, че се надява Мейгрейт да е пристигнала в града. Често говореше за нея и беше ясно, че тя й липсва.
По пладне на третия ден реката зави рязко на изток. Пред тях в плавна дъга от нея се отделяше канал със стръмни брегове, широк стотина разтега.
„Какъв неимоверен труд“ — мислеше си Лиан, докато течението ги отнасяше нататък. Навлязоха в дълъг прав участък между зъбери, притиснали руслото; след още един широк завой реката продължаваше на юг. Тук канарите свършваха и пред погледите им се откри прастарият каменен мост с огромен централен свод от желязо, по който минаваше Големият път. Вляво беше Сит, край чийто бряг имаше немислимо струпване на всевъзможни кораби и лодки. Градът покриваше всяко местенце по склоновете на острова.
Каран въздъхна облекчено.
— Най-сетне в Сит. Ако ще живея в град, предпочитам Сит. Колко е прекрасен! А жителите му са сърдечни и щедри.
— Значи не харесваш Туркад?
— Туркад?! Мръсна дупка! Все едно е Нарн, но хилядократно уголемен, западнал и покварен. Изобщо не ми го споменавай.
Лиан и сам се убеждаваше в красотата на Сит, особено видян откъм реката. Целият бе построен от жълт пясъчник, кулите му лъщяха под следобедното слънце — лъчите му посребряваха плочите от цепен камък по покривите. Дори кейовете бяха чисти и спретнати въпреки шумното оживление.
— Още ли искаш да се прибереш след Сит?
Тя изобщо не забави отговора си.
— Разбира се. Отивам си у дома в Готрайм. Толкова ми домъчня! А там имат нужда от мен, особено ако войната се разпростре и в нашите земи.
— Може би дългът ще те принуди да се задържиш тук.
— Нямам дълг към никого освен към хората си. Банадор е свободна страна. Ако ще Мейгрейт да ме умолява на колене, повече няма да се въвличам в нищо. Ами ти?
Лиан мълчеше. Събитията нямаше да намерят своя завършек в Готрайм, нито пък там щеше да научи края на сказанието си. Огледалото щеше да продължи нанякъде, а той не би могъл да го последва. Пък и имаше дълг към Мендарк. Рано или късно щеше да се наложи да го изплати… Надяваше се да е по-късно, щом нямаше да му занесе Огледалото. Тази мисъл го плашеше. И той искаше мир и спокойствие, а не да се товари всеки ден със съдбините на света. А и как да се раздели с Каран?
— Чувал съм, че Готрайм е най-съвършеното кътче на света — подхвърли той. — Ще ми се да прекарам зимата там.
— А когато зимата свърши?
— Не знам. Ще чакам някакво знамение.
Свободният град Сит заемаше хълмове, обхванати в примка от реката освен на юг. В далечното минало основателите на града бяха прокопали широк и дълбок канал и бяха създали остров с размери две левги на една и половина. Търговската държава процъфтяваше, защитена от реката и стръмните скалисти брегове.
Пендер загреба към спокойните води на пристанището, а Хасиен се оглеждаше за свободен кей. Накрая му посочи един от по-старите, скован от неодялани трупи, макар че и там лодките бяха вързани в три редици и трябваше да прескачат по тях, за да отнесат на кея малкото си вещи.
Качиха се по късата стълба и Лиан се огледа. Лабиринтът от кейове се простираше във всички посоки и навсякъде цареше трескава суетня.
Тръгнаха след Пендер към митницата. Пред входа се сблъскаха с бързащ мъж, който се усмихна радостно.
— Пендер, стари друже! — извика той и разпери ръце за прегръдка. — Колко е хубаво да те видя! От последната ни среща май минаха цели две години! — Отдръпна се и погледна внимателно приятеля си. — Ама че дни си избрал да тръгнеш по реката. — Чак тогава видя жената и децата и лицето му се изопна. — Хасиен, какво те води насам в тези черни времена?!
Тя бе пристъпила с усмивка към него, но спря озадачена.
— Дирхан, какво не е наред? Отказахме се от Нарн и идваме да живеем в Сит.
— Но как тъй не сте чули? Огромна армия настъпи от Орист. Целият Ягадор южно от Гар е превзет, Виликшатур е обсаден, а Игър вече напредва към Сит. Авангардът му ще стигне до моста над канала само след няколко дни. Зле сте избрали момента да дойдете. Нима не знаехте?
— Имаме си неприятности. Избягахме от Нарн преди три дни, без са спираме никъде. Доведохме и тези двамата. Преследват ги страшните пазители на Игър, от които бягаме и ние. Трябва да се скрием някъде.