![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Виждала съм тази снимка — обади се Доротея. — Беше в архивите на „Аненербе“ в Мюнхен.
— Мама ги прибрала и забелязала фотографията — поясни Кристел. — Символът на пода личи съвсем ясно. Материалът е дело на дядо. Публикуван е през пролетта на 1939-а и разказва за полярната експедиция година по-рано.
— Казах й, че тези архиви са важни — вметна Доротея.
Малоун се извърна към Тейпърел.
— По всичко личи, че трябва да отидем именно там.
Австралиецът се надвеси над картата.
— Крайбрежният район представлява леден шелф, под който има вода. Тя навлиза на близо три километра в сушата и ако не беше ледът, щеше да образува доста внушителен залив. Къщата се намира от другата страна на възвишението, на по-малко от километър от това, което би трябвало да е западният бряг на залива. Можем да ви оставим там, а после да ви приберем от същото място. Пак повтарям, имате късмет с времето. Днес навън е истинско лято.
— За всеки случай ще вземем и оборудване за извънредни ситуации.
— Вече съм приготвил две шейни — кимна Тейпърел.
— Май не си падаш по въпросите, а? — подхвърли Малоун.
— Така е, приятелю — кимна австралиецът. — Аз съм тук да си върша работата.
— В такъв случай да хапнем и да тръгваме.
84
Форт Ли
— Възможно ли е просто да ни обясните, господин президент? — нервно попита Дейвис. — Без истории и без гатанки. Късно е, вече нямам енергия да бъда търпелив и почтителен.
— Харесвам те, Едуин. Повечето от чиновниците около мен или казват това, което си въобразяват, че ще харесам, или ме занимават с глупости. Но ти си различен. Ти ми казваш това, което трябва да чуя. Директно, без подсладители. Затова се вслушах в думите ти, когато ми съобщи за Рамзи. Ако го бях чул от друг човек, щеше да мине през едното ми ухо и да излезе през другото. Но не и от теб. Да, бях скептичен, но ти се оказа прав.
— Какво сте направили? — изгледа го любопитно Дейвис.
Стефани също долови нещо особено в тона на президента.
— Просто му дадох онова, което искаше. Назначението. Успехът е най-доброто приспивателно. Би трябвало да го знам, защото много пъти са ме приспивали по този начин. — Очите на Даниълс се извърнаха към хладилната камера. — Привлича ме скритото там. Историята на хора, които изобщо не познаваме. Живели преди много години, способни на много неща, измислили много неща. А ние нямахме представа, че са съществували.
Ръката му потъна в джоба и излезе обратно с лист хартия.
— Вижте тук.
— Петроглиф от храма на Хатор в Дендера. Видях го преди няколко години. Храмът е огромен, с високи колони. Сравнително нов е за Египет, построен е през първи век преди новата ера. Тези слуги държат неща, които приличат на лампи. Трябва да са доста тежки, защото са подпрени на колоните. Свързани са с жица към голям сандък на пода. Обърнете внимание на горния край на колоните, под лампите. Не ви ли прилича на кондензатор?
— Нямах представа, че се интересувате от подобни неща — промълви Стефани.
— Знам, знам. Ние, бедните провинциални момчета, не можем да оценим изкуството.
— Казах го в друг смисъл. Просто си помислих, че…
— Спокойно, Стефани. Не споделям интересите си с никого. Обичам Древен Египет. Представям си многобройните гробници, а също така и вътрешността на пирамидите. Нито едно от тези помещения няма следи от опушване. Но как, по дяволите, са били осветявани тези места? Разполагали са с огъня, но факлите и кандилата използват олио, което изпуска страшно много дим. — Пръстът му се закова върху рисунката. — Тук са имали нещо друго. Един надпис в храма на Хатор казва всичко. Направих си труда да го препиша. — Той обърна рисунката и прочете: — „Този храм е построен по план, изложен на древен език върху козя кожа. От времето на Приятелите на Хор.“ Представяте ли си? Те директно посочват, че са получили външна помощ много, много отдавна!
— Не ми казвайте, че египтяните са познавали електричеството — промърмори Дейвис.
— Не знам какво да ти кажа. Но защо трябва да е електричество? Може да са използвали някакви химически вещества. Военните притежават специални лампи с фосфор и тритий, които могат да светят с години без нужда от електричество. Вече не съм сигурен на какво да вярвам. Но този надпис в камъка наистина съществува.