Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 227
Перейти на страницу:

Лестър, който блестеше като статуя от злато, обсипан целият със скъпоценни камъни и златен брокат, яздеше от дясната страна на нейно величество — като домакин и като неин щалмайстор. Черният му жребец нямаше дори и един-единствен бял косъм по тялото си и се считаше за един от най-прочутите бегачи в Европа. Графът го бе купил за грамадна сума специално за случая. Бавното движение на кавалкадата дразнеше прекрасното животно и то извиваше гордата си шия и хапеше сребърната юзда, която го възпираше да полети напред. От муцуната му капеше изобилна пяна и човек имаше чувството, че стройните му крака са покрити с парцали сняг. Ездачът беше достоен за високото положение, което заемаше, и за великолепния кон, който яздеше, тъй като в цяла Англия, а сигурно и в Европа, едва ли имаше човек, който да владее ездитното изкуство по-добре от Дъдли. Както и всички останали придворни, той яздеше гологлав и червените отблясъци на факлите играеха по неговите дълги и къдрави черни коси и по благородното му лице, което наистина беше толкова красиво, че и най-строгите критици биха могли да намерят в него само един недостатък, при това благороден недостатък — прекалено високото чело. В тази паметна вечер по лицето на графа бе изписана признателността и вълнението на човек, който съзнава каква висока чест му е оказала кралицата, а също и гордостта и удовлеттворението, съответстващи на такъв забележителен момент. И макар че нито очите, нито лицето му издаваха някакви други чувства освен тези, които подхождаха за събитието, някои от приближените му забелязаха, че графът е необикновено блед, и споделиха помежду си тревогата, че той се уморява повече, отколкото му позволява здравето.

Като негов пръв придружник Варни яздеше веднага след господаря си и държеше в ръка черната кадифена барета на лорда, украсена с брилянтена тока и бяло щраусово перо. Той не снемаше очи от лорда и — по известни на читателя причини — повече от всички други приближени на Лестър се безпокоеше дали силите и мъжеството на графа ще му стигнат, за да доведе до успешен край този обременителен ден. Макар че Варни принадлежеше към малобройната порода на нравствените уроди, които никога не изпитват угризения на съвестта и чието безбожие приспива чувствителността им, както морфинът приспива болния, той разбираше все пак, че в сърцето на господаря му пламти неугасим огън от чувства и че сред този блясък и пищност отвътре го гложде червей, който не можеше да бъде унищожен. Въпреки това обаче той беше напълно спокоен, защото бе успял да убеди графа, че неразположението на графинята ще бъде достатъчно основание, за да се извини пред кралицата отсъствието й от Кенилуърт; твърде малка е опасността, мислеше си лукавият любимец на графа, един толкова честолюбив човек като Лестър да издаде външно слабостта си.

Свитата, която непосредствено съпътствуваше кралицата, бе съставена, разбира се, от най-доблестните и най-знатни благородници, както и от най-мъдрите държавници на това прославено кралство, чиито имена няма да изброяваме, за да не отегчим читателя. Отзад следваше дълга върволица от рицари и джентълмени, които също имаха висок ранг и знатен произход, но те естествено се засенчваха от величавостта на яздещите начело.

В този ред кавалкадата наближи Галерията, която, както няколко пъти вече споменахме, представляваше най-външната крепост на замъка.

В този момент огромният пазач трябваше да излезе напред, дангалакът обаче бе така смутен и объркан, пък и грамадната чаша силна бира, която току-що беше пресушил с надеждата да освежи паметта си, така коварно бе помътила мозъка му, че той само успя да простене жално и продължи да седи на каменната си пейка. Кралицата тъй и щеше да си остане без поздравление, ако тайният помощник на пазача-гигант, Флибъртиджибит, който се спотайваше зад него, не бе забил една карфица на онова място на тялото му, където свършваше късата меча кожа.

Вратарят нададе рев, който прозвуча съвсем подходящо за случая, скочи на крака, развъртя няколко пъти тоягата си във въздуха и като пришпорен кон веднага започна с всички сили да произнася гръмогласната си реч, доведена до успешен край благодарение на добросъвестното подсказване от страна на Дики Слъдж. Навярно читателят сам се досеща, че първите няколко стиха бяха отправени към тълпата, блъскаща се при портата, а краят — към приближаващата кралица, при вида на която огромният пазач, ослепен сякаш от някакво небесно видение, отпусна тоягата си, хвърли ключовете и даде път на богинята на нощта и на цялата й бляскава свита. Тук предаваме накратко неговата реч:

1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)