Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Албърт Уайтхед, главен изпълнителен директор на „Суонсън и Шварц“, затвори телефона и се обърна към Стюарт Никълс, адвокат на посредническата фирма, който в същото време остави слушалката на деривата.
— Какво става, Стю? По дяволите, какво става?
— Господ е свидетел, че поне се опита да разбереш, Ал, аз самият не бих се справил по-добре. Ленард не пожела да каже и думичка повече, просто изложи фактите, нищо друго.
— Едно поне е сигурно, Стюарт. Той говореше истината. — Секретарската уредба пред Уайтхед запиука; мъжът натисна някакво копче и заговори: — Какво има, Джанет?
— Време е за конферентната връзка, сър.
— О, да, спомням си, но май бе уговорена за по-ранен час. С кого ще разговарям? Май не ми каза.
— Закъсняхте за обяд, просто нямаше кога.
— Добре де, с кого ще говоря все пак?
— Господин Бенджамин Уолбърг и господин Джеймисън Фаулър.
— Сериозно? — Уайтхед погледна към адвоката със застинало лице.
Двайсет и осма глава
Заместник-директорът Франк Шийлдс разкъса плика с надпис ДА НЕ СЕ КОПИРА и собственото му име на първа страница и плъзна поглед по редовете. Подписа разписката на куриера, който се увери, че металната пломба е непокътната, след което се върна на бюрото си. Започна отново да чете, този път напълно съсредоточен.
Шестте страници представляваха точен запис на разговори по частни, предполагаемо обезопасени откъм подслушване телефони, собственост на Албърт Уайтхед, Стюарт Никълс, Бенджамин Уолбърг и Джеймисън Фаулър. Това бяха четиримата от Матарезе, събрали се в малкия уединен ресторант в Ню Йорк след шокиращите срещи с Уилям Клейтън, с прозвище Беоулф Агът, Андрю Джордан или Брандън Алан Скофийлд, ако щете. Да се проникне в защитени от подслушване телефони не представляваше затруднение за техниката, с която разполагаше правителството.
Въпросните лица използваха почти директни изрази. Човек оставаше с чувството, че всеки в някакъв момент бе забравил най-важното: макар че са платени хиляди долари, въпросната телефонна линия винаги можеше да бъде подслушвана.
Независимо от всичко всеки от тях бе останал като гръмнат при заповедта да избягват Амстердам, когото те съвсем аматьорски назоваваха А.М. Долавяше се неподправен ужас, примесен с трескаво любопитство, а и немалка доза страх от насоката, в която бе поело тяхното „предприятие“. Ето как се бе стигнало до решението да се срещнат след два дни в малък луксозен хотел в Бърнардсвил, кварталът на богатите в Ню Джърси. Предвиждаше се резервациите да се запишат на фирма „Дженезис“, а частните им самолети да кацнат на летище Мористаун, на двайсет мили от мястото.
Оперативният отдел на ЦРУ, който разработваше всякакви схеми на проникване, се захвана да работи, без да е наясно с целта, което бе обичайна практика. Дженезис Къмпани щеше да получи четири набелязани апартамента и конферентна зала. Екип на отдела пристигна в хотела и с нужната дискретност постави навсякъде подслушвателни устройства.
Франк Шийлдс вдигна слушалката на своя телефон със скрамблер и набра Лондон, обезопасения номер на Джефри Уотърс в сградата на МИ-5.
— Вътрешна сигурност — произнесе глас от Англия.
— Здравей, Джеф, тук е Франк.
— Нещо ново, старче?
— Бодни още едно перо в короната, украсяваща главата на Скофийлд. Неговите четирима, по-точно вече петима кандидати клъвнаха. За четиримата сме сигурни. Определиха си среща, мястото е подсигурено от Оперативния ни отдел. Повярвай, паниката ги е стиснала за гушите.
— И как го постигна, дявол да го вземе? — възкликна сър Джефри.
— Без никакво затруднение, естествено — отвърна Шийлдс. — Толкова много от нас са привикнали със сложните ходове на секретността и завоалираните действия, че вече пренебрегваме прекия подход. В каквато и роля да се преобразява, Брандън отхвърля сложните ходове, диктувани от необходимостта от прикритие, и с максимална бързина поставя примката, преди още жертвата да е съобразила какво става.
— Това ми се струва най-бързият начин към разкриването на всеки агент — рече Уотърс.
— Съгласен съм, но ние с теб не носим прозвището Беоулф Агът. Пак ще се чуем.
— Дръж ме в течение, Франк.
Сър Джефри си погледна часовника; отново бе закъснял за вечеря, затова се обади на съпругата си Гуинет.
— Съжалявам, момичето ми, позабавиха ме тук.