Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Той беше така невероятно мил с мене; не зная защо. Беше така прекрасен и спокоен, седнал в своето кресло под дървото; знаете ли, аз първа го намерих там; беше такъв чуден ден. Струва ми се, че не съществува по-щастлив край. Всеки би пожелал такава смърт.
„Съвсем вярно — помисли той. — Всеки би пожелал да издъхне в разцвета на лятото, когато самата Красота пристъпва по моравата към него.“
Огледа малката, почти празна гостна и запита Айрин какво смята да прави занапред.
— Ще започна отново да живея по малко, братовчеде Джолиън. Чудесно е да имаш собствени пари. Никога не съм имала. Вероятно ще остана в сегашното си жилище, свикнала съм с него. Но ще мога да отида в Италия.
— Разбира се! — промълви Джолиън, поглеждайки едва усмихващите се устни. И си тръгна, като мислеше: „Очарователна жена! Какво нещастие! Радвам се, че татко й е оставил тия пари!“
Не бе я виждал оттогава, но всеки три месеца подписваше чек на нейно име в банката и я уведомяваше с писмо до Челси. В отговор получаваше винаги няколко реда, обикновено от дома й, понякога от Италия; така че образът й се бе свързал със спомена за леко парфюмирана сива хартия, красив отвесен почерк и обръщението: „Драги братовчеде Джолиън“. Сам вече богат човек, той често си казваше, докато подписваше скромния чек: „Предполагам, че с това едва-едва се оправя.“; и се чудеше смътно как изобщо се справя тя в един свят, дето мъжете не бяха свикнали да оставят незавладяна една красива жена. Отначало Холи си я припомняше от време на време; но „дамите в сиво“ бързо изчезват от детската памет; а това, че Джун стискаше устни всеки път, когато в първите седмици след смъртта на дядо й се споменаваше името на бившата й приятелка, обезсърчаваше всеки намек за нея. Само веднъж всъщност Джун бе казала категорично:
— Отдавна й простих. И страшно се радвам, че е независима сега…
Когато получи картичката от Соумс, Джолиън каза на прислужницата — защото не понасяше икономи:
— Поканете го в кабинета, моля, и кажете, че ще дойда след една минута.
После се обърна към Холи и запита:
— Спомняш ли си „дамата в сиво“, която ти бе давала едно време уроци по музика?
— Да, разбира се. Защо? Да не е дошла?
Джолиън поклати глава, смени платнената си работна блуза със сако и замълча, разсъдил изведнъж, че подобни истории не са за тия младежки уши. После, насмешлив и неуверен, тръгна към кабинета.
Застанали до стъклената врата, двама души гледаха дъба зад терасата — единият възрастен, другият млад. „Кое е това момче? — запита се Джолиън. — Те нямаха деца.“
Възрастният се обърна. В срещата на тия двама Форсайтови от второто поколение — много по-изтънчено и превзето от първото — в къщата, построена за единия, а притежавана и обитавана от другия, пролича лека отбранителност, прикрита зад явен стремеж към сърдечност. „Дали е дошъл заради жена си?“ — помисли Джолиън. А Соумс: „Как да започна?“ Докато Вал, доведен за стопяване на леда, наблюдаваше нехайно изпод гъстите си черни ресници тоя „брадат приятел“.
— Доведох Вал Дарти — каза Соумс. — Племенника ми. Тия дни заминава за Оксфорд и реших, че ще бъде добре да се запознае с вашия син.
— О, съжалявам. Джоли не е в къщи. В кой колеж ще бъдете?
— В Би Ен Си127 — отвърна Вал.
— Джоли е в Дома128, но с удоволствие ще ви посети.
— Ужасно много ви благодаря.
— В къщи е Холи. Ако можете да се разберете с братовчедка вместо с братовчед, тя ще ви разведе. Ще я намерите в хола. Тъкмо я рисувах.
С повторно: „Ужасно много ви благодаря!“ Вал изчезна, оставяйки двамата братовчеди пред неразтопения лед.
— Видях ваши картини на акварелната изложба — каза Соумс.
Джолиън премигна. От двайсет и шест години насам той не поддържаше никакви връзки със своите Форсайтови роднини и те си оставаха в съзнанието му свързани с картините „Дарби“ на Фрит129 и с репродукциите на Лендсиър130. От Джун бе чувал, че Соумс минава за добър познавач, а това още повече влошаваше положението. Усети и някакво странно отвращение.
— Отдавна не съм ви виждал — каза той.
— Да — отвърна Соумс, почти без да отвори уста. — Откакто… всъщност точно за това дойдох. Казаха ми, че вие сте неин пълномощник.
Джолиън кимна.
127
Брейзноуз колидж — един от оксфордските университети.
128
Краст — чърч колидж.
129
Прочута картина, представляваща конните състезания Дарби. От английския художник Фрит (1819–1909).
130
Лендсиър (1802–1873) английски художник-анималист.