Червеношийката

Мьолер наблюдаваше калинка, която пълзеше по бедрото му.

— Опитвам се да кажа, че бихме искали нещата да останат такива, каквито са си.

— За кои неща говориш?

— Чувал си, че през последните двадесет години са разкрити поне по десет покушения срещу всеки американски президент? И всички извършители са арестувани, без новината да стане медийно достояние. Никой няма да спечели, ако излезе наяве, че е планиран атентат срещу държавния глава, Хари. Особено ако на теория покушението е можело да бъде успешно.

— На теория ли, шефе?

— Формулировката не е моя. Но изводът все пак е, че случаят трябва да се покрие. За да не се всява несигурност. Или да се разкрият слабости в планирането на охраната. И това не са мои думи. Атентатите имат заразителен ефект, точно като…

— Знам какво имаш предвид — прекъсна го Хари и издуха цигарения дим през носа си. — Но го правим най-вече от солидарност с онези, които носят отговорността, нали? Онези, които са можели и е трябвало да обявят тревога по-рано.

— Както казах — отбеляза Мьолер, — понякога Берген ми се вижда доста добра алтернатива.

Помълчаха известно време. Пред тях подскачаше птичка, въртеше задницата си, кълвеше нещо в тревата и се оглеждаше осторожно.

— Стърчиопашка — обади се Хари. — Motacilla alba. Предпазлива птичка.

— Какво?

— „Наръчник за приятелите на птиците“. Какво ще правим с убийствата, които извърши Гюдбран Юхансен?

— Нали още преди това имахме задоволителни отговори за тези убийства?

— Какво имаш предвид?

Мьолер започна да се оглежда неспокойно.

— Ако се разровим в тези случаи, само ще отворим стари рани у засегнатите и рискуваме някой да разплете цялата история. Случаите са си разкрити.

— Точно така. Евен Юл. И Свере Улсен. А убийството на Халгрим Дале?

— Никой няма да се занимава с него. Все пак Дале си беше… ъъъ…

— Просто един стар пияница, за когото никой не дава пукната пара?

— Моля те, Хари, не усложнявай нещата. И на мен ми е неприятно.

Хари изгаси цигарата в облегалката на пейката и мушна угарката в кутията.

— Трябва да влизам, шефе.

— Значи можем да разчитаме, че ще запазиш информацията за себе си?

Хари се усмихна бегло.

— Може ли да се вярва на слуховете кой ще поеме работата ми в ПСС?

— Определено — кимна Мьолер. — Том Валер иска да се кандидатира.

Майрик ще направи целия отдел за борба с неонацизма подчинен на тази длъжност и така това ще се окаже нещо като трамплин за истински престижните постове. Впрочем аз ще го препоръчам. Сигурно се радваш че той ще изчезне от Отдела за борба с насилието, а ти се връщаш там? Нали сега длъжността на старши инспектор е вакантна при нас.

— Значи това ми е наградата, ако си държа устата затворена?

— Какво те кара да си мислиш така, Хари. Просто си най-добрият. Пак го доказа. Само се чудя дали можем да разчитаме на теб?