Червеношийката

След като се пренесох в този апартамент, не се виждам с Ракел, но си говорим по телефона. Май и двамата вече сме се уморили да воюваме. Аз се отказах да й обяснявам какво ни причини, на мен и на майка си, като се омъжи за този руснак от старо болшевишко семейство.

— Знам, че го преживя като предателство — казва тя. — Но това е минало, нека да не говорим за това.

Не е минало. Вече нищо не е просто минало.

Олег питал за мен. Той е чудесно момче. Само се моля да не стане толкова упорит и своенравен като майка си. Това го е наследила от Хелена. Двете толкова си приличат, че очите ми се насълзяват, като пиша тези редове.

Едвард ми позволи да остана във вилата му следващата седмица. Тогава ще изпробвам пушката. Даниел се радва.