Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Бутна врата, втурна се вътре, хванал с две ръце пистолета, насочен напред, и застана на колене до вратата към хола. В стаята струеше обилна светлина, заслепяваше го и гореше в очите му. Отворен прозорец. Слънцето зад стъклото сияеше като ореол около главата на побелелия мъж, който бавно се обърна.
— Полиция! Пусни оръжието! — извика Хари.
Зениците на Хари се присвиха и от светлото петно изпълзя силуетът на пушка, насочена срещу него.
— Пусни оръжието! — повтори той. — Направи онова, за което дойде, Фауке. Мисията е изпълнена. Всичко свърши.
Изглеждаше необяснимо, но отвън духовите оркестри продължаваха да свирят, сякаш нищо не се е случило. Старецът вдигна пушката и опря приклада о бузата си. Очите на Хари свикнаха със светлината и той се вторачи в дулото на оръжието, което досега бе виждал само на снимки.
Фауке промърмори нещо, но нов трясък, този път по-отчетлив и по-ясен заглуши думите му.
— По д… — прошепна Хари.
Видя как във въздуха отвън, зад Фауке, се издига като бяло мехурче от комикс облак дим от вала с оръдията на крепостта „Акершхюс“. Салютите по случай Седемнадесети май. Значи е чул техните залпове! До Хари стигнаха викове „ура“. Пое си въздух през носа. В стаята не миришеше на изгорял барут. Разбра, че Фауке не е стрелял. Все още не. Стисна дръжката на револвера и погледна набръчканото лице, което го гледаше втренчено над мушката. Не ставаше дума само за неговия собствен живот и за живота на стареца. Инструкцията бе повече от ясна.
— Идвам от улица „Вибе“. Прочетох дневника ти — подхвана Хари, — Гюдбран Юхансен. Или сега разговарям с Даниел?
Хари стисна зъби и се опита да огъне пръста си около спусъка.
Старецът пак измърмори нещо.
— Какво казваш?
— Passwort — сега гласът му бе дрезгав и напълно неузнаваем.
— Не го прави — настоя Хари. — Не ме принуждавай.
По челото на Хари се спусна капка пот, продължи по носа му и накрая увисна на върха, където сякаш не успя да вземе решение накъде ще върви. Хари промени захвата на пистолета.
— Passwort — повтори старецът.
Хари виждаше, че пръстът му опира до спусъка. Усети как го скова смъртен страх.
— Недей — предупреди Хари. — Не е твърде късно.
Но знаеше, че е лъжа. Всъщност вече бе твърде късно. Старецът беше отвъд разума, отвъд този свят, отвъд този живот.
— Passwort.
Скоро всичко щеше да приключи и за двамата, просто отново времето се точеше както на Бъдни вечер, преди…
— Олег — обади се Хари.
Пушката стоеше насочена право срещу главата му. В далечината се чу клаксон. По лицето на стареца премина спазъм.
— Паролата е Олег — уточни Хари.
Пръстът вече не натискаше спусъка.
Старецът отвори уста, за да каже нещо.
Хари притаи дъх.
— Олег — потвърди старецът. Прозвуча като полъх от сухите му устни.
После Хари така и не успя да го обясни, но го видя: старецът умря в същия миг. И след секунда, иззад бръчките, към Хари гледаше вече детско лице. Пушката не бе насочена към него и Хари свали револвера. После протегна предпазливо ръка и я плъзна по раменете на стареца.
— Обещаваш ли? — едва се долавяше гласът му. — Че те няма…
— Обещавам — отвърна Хари. — Лично ще се погрижа да не се разгласяват никакви имена. Олег и Ракел няма да пострадат от случая.
Старецът изгледа Хари продължително. Пушката се стовари с трясък на пода, а после се строполи и той.
Хари извади пълнителя от пушката и го остави на дивана, чак тогава набра номера на рецепцията и помоли Бети да повика линейка. Позвъни на Халвуршен и му съобщи, че опасността е преминала, пренесе стареца на дивана, седна на един стол и зачака.
— Накрая го пипнах — прошепна старецът. — За малко да се измъкне, знаеш ли. В падината.
— Кого пипна? — Хари дръпна силно от цигарата.
— Даниел, как кого. Накрая го пипнах. Хелена имаше право. През цялото време бях по-силния.
Хари изгаси цигарата и застана до прозореца.
— Умирам — прошепна старецът.
— Знам — каза Хари.
— Стои на гърдите ми. Виждаш ли го?
— Какво да видя?
— Порът.
Но Хари не виждаше никакъв пор. Виждаше как бял облак премина по небето като разсеяно съмнение, виждаше как норвежките знамена се развяват на всички пилони в града и как край прозореца прелетя сива птичка. Но не видя никакъв пор.