Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Старецът погледна часовника. Единадесет без петнадесет. Време е. Опря буза о тежкия, студен приклад, хвана дръжката на пушката малко по-напред с лявата ръка. Отново притвори леко лявото си око. Площта на балкона запълваше мерника. Виждаше черни костюми и цилиндри. Откри търсеното лице. Наистина си приличаха. Същото младежко лице като през 1945 година.
Даниел действаше още по-тихо и се прицелваше внимателно. От устата му вече почти не излизаше пара.
Пред балкона, извън фокус, мъртвият дъб протягаше към небето черни клони — същински пръсти на вещица. На един от клоните бе кацнала птица. Точно в центъра на мушката. Старецът се раздвижи неспокойно. Преди малко не беше там. Сигурно скоро ще поеме по своя път. Свали пушката и отново вдиша с болните си дробове.
Хари удари ядосано волана и още веднъж завъртя ключа за колата.
— Пали, пущина такава! Иначе още утре отиваш за скрап.
Колата запали с рев и се понесе сред пръски от кал и хвърчащи стръкчета трева. Хари направи рязък десен завой до езерцето. Младежите, налягали на платнището, вдигнаха бутилките с бира и се разнесоха викове „Ей, ей!“, докато Хари се насочи към хотела на САС. С ревящия мотор на първа скорост и с ръка върху клаксона успешно си проправяше път надолу по претъпканата пешеходна зона, но най-долу в парка внезапно иззад едно дърво изскочи детска количка и той сви наляво, завъртя волана в обратна посока, а колата — на 180 градуса, и едва успя да избегне оградата пред оранжериите. Автомобилът се озова странично пред набиващо спирачки такси с норвежки знаменца и брезови листа по решетката на радиатора, но Хари натисна педала за газта и успя да се измъкне покрай идващите срещу него коли.
Спря пред въртящите се врати на хотела и изскочи от колата. Влезе с гръм и трясък в оживената рецепция. Настана онази едносекундна тишина, в която всички се чудят дали ще им се случи нещо изключително. Но се оказа просто някакъв препил мъж на Седемнадесети май: бяха го виждали и преди и данданията отново се усили. Хари се втурна към едно от идиотските „очи“.
— Добър предобед — поздрави глас зад него. Две повдигнати вежди под светла къдрава коса с вид на перука го измериха от глава до пети. Хари погледна табелката с името й. — Бети Андресен, това, което ще ви кажа, не е глупава шега, така че слушайте внимателно. Полицай съм и в хотела ви има атентатор.
Бети Андресен погледна високия, недотам спретнат мъж със зачервените очи, когото веднага взе за пияница, луд или и двете. Разгледа представената й служебна карта. Пак го погледна. Продължително.
— Име? — попита тя.
— Казва се Синдре Фауке.
Пръстите й заиграха по клавиатурата.
— За жалост няма човек с такова име в хотела.
— Мамка му! Опитайте с Гюдбран Юхансен.
— Няма и Гюдбран Юхансен, господин Хуле. Вероятно сте сбъркали хотела?
— Не! Тук е, точно сега е в стаята.
— Значи сте разговаряли с него?
— Не, не, аз… нямам време да обяснявам.
Хари закри лице с ръка.
— Да видим, трябва да помисля. Трябва да е на горните етажи. На колко етажа е хотелът?
— Двадесет и два.
— А колко от настанените над десетия етаж не са оставили ключовете си на рецепцията?
— Боя се, че са доста.
Хари вдигна ръце във въздуха и се втренчи в нея:
— Разбира се — прошепна той. — Това е работа на Даниел.
— Моля?
— Проверете за Даниел Гюдесон.
Какво ще стане след това? Старецът не знаеше, за него след това времето не съществуваше. Поне досега бе така. Нареди четири патрона върху перваза на прозореца. Слънчевите лъчи се отразяваха в жълто-кафявия блед метал на гилзите.
Пак погледна през мерника. Птицата продължаваше да стои там. Разпозна я. Имат едно и също име. Насочи мерника към тълпата. Плъзна поглед нагоре и надолу по ивицата хора до загражденията. Докато се спря на нещо познато. Наистина, би ли могло…? Центрира фокуса. Да, няма съмнение, че е Ракел. Какво прави тя на дворцовия площад? А, ето го и Олег. Май идва от детското шествие. Ракел протяга ръце и го вдигна над загражденията. Много е силна тази Ракел. Има силни ръце. Като майка си. Сега се насочват към караулната вишка. Ракел поглежда часовника, май чака някого. Олег е облечен с якето, което му подари за Коледа. Дядовото яке, така го нарича той. Вече е започнало да му окъсява.