Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Старецът се подсмихна. Значи ще трябва да му купи ново за есента.
Този път болките се появиха без предупреждение и той безпомощно се опита да си поеме въздух.
Пламъкът се спусна над тях и сенките им запълзяха приведени към него по стените на окопа.
Причерня му, но точно преди да усети, че ще потъне в тъмнината, болките отново отслабнаха. Пушката се бе свлякла на пода, а ризата му — залепнала по тялото заради избилата пот.
Изправи се, пак опря пушката о ръба на прозореца. Птицата беше отлетяла. Откриваше се пълна видимост за стрелба.
Съвсем младото лице изпълни отново оптическия мерник. Момчето навярно е студент. И Олег ще следва. Това последно каза на Ракел. Това последно каза и преди да застреля Бранхауг. Онзи ден намина в дома си в квартал Холменколен, за да си вземе няколко книги. Ракел я нямаше вкъщи. Отключи си, влезе и съвсем случайно забеляза плика на писалищната маса. С емблемата на руското посолство. Прочете го, остави го и се взря през прозореца в градината, в снежинките, останали след проливния дъжд — последни издихания на зимата. Разтърси се из чекмеджетата на бюрото. И намери другите писма, с емблемата на норвежкия посланик в Русия, а също и други — неофициални, написани на салфетки и откъснати листове от бележник, подписани от Бернт Бранхауг. И се сети за Кристофър Брокхард.
Нито един проклет руснак няма да стреля по патрулите ни тази вечер. Старецът вдигна предпазителя. Усети странно спокойствие. Току-що си спомни с каква лекота преряза гърлото на Брокхард. И застреля Бранхауг. Дядовото яке, ново дядово яке. Издиша въздуха от дробовете си и сложи пръст върху спусъка.
Въоръжен с универсална магнитна карта за всички стаи в хотела, Хари атакува асансьора и провря крака си между вратите, които тъкмо се затваряха. Пак се отвориха. Погледнаха го озадачени лица.
— Полиция! — извика Хари. — Всички вън!
Сякаш училищният звънец възвести началото на голямото междучасие, но вътре остана мъж на около петдесет години, с черна козя брада над костюм на сини райета с широка лента за Седемнадесети май на гърдите и тънък слой пърхот по раменете:
— Уважаеми господине, ние сме норвежки граждани и Норвегия всъщност не е полицейска държава!
Хари го заобиколи, влезе в асансьора и натисна копчето за 22-ия етаж.
Но козята брада не беше приключил:
— Дайте ми аргумент защо аз като данъкоплатец трябва да се примиря с… Хари извади служебния пистолет на Вебер от кобура на рамото си:
— Тук имам цели шест аргумента, данъкоплатецо. Вън!
Времето бързо тече и настъпва нов ден. В утринната зора ще го видим по-добре дали е приятел, или враг.
Враг, враг. Рано или късно ще го пипна.
Дядовото яке.
Млъквай, след това няма нищо!
Лицето в оптическия мерник изглежда толкова сериозно. Усмихни се, момче.
Измяна, измяна, измяна!
Спусъкът е хлътнал толкова навътре, че вече не оказва никаква съпротива. Моментът на натискането на спусъка се намира нейде из ничията земя. Не мисли за пукота и отката, просто натисни още малко, пък да става каквото ще.
Трясъкът го хвана напълно неподготвен. За частица от секундата настъпи пълна тишина. После се разнесе ехото и над града, и над неочакваното заглъхване на хиляди звуци, които в същия миг онемяха, плъзна вълна от викове и глъчка.
Хари тичаше по коридорите на 22-ия етаж, когато чу гърмежа. — Мамка му! — изсъска той.
Стените от двете му страни го караха да се чувства като във фуния. Врати. Снимки, сини кубински мотиви. Крачките му почти не се чуваха по дебелия килим. Чудесно. Хубавите хотели мислят как да заглушат звуците. А добрите полицаи — какво да сторят. Мамка му, мамка му, млечна киселина в мозъка. Машина за лед. Стая 2254, стая 2256. Нов изстрел. Луксозният апартамент.
Сърцето му блъскаше в гърдите като побесняло. Хари застана до вратата и мушна магнитната карта в ключалката. Чу се тихо бръмчене. Последва щракване и индикаторът на ключалката светна в зелено. Хари предпазливо натисна дръжката на вратата.
Полицаите са длъжни да се придържат към ясно установена процедура в такива случаи. Хари е посещавал такъв курс и ги е изучавал. Не възнамерява да се съобрази с нито едно от правилата.