Зовът на кукувицата

– Работата ми не е да доказвам негативни твърдения, Джон. Просто ти обяснявам, че изгуби всичките си алибита освен онова от пристрастената ти към валиума майка. Но в името на спора да приемем, че когато Лула е посетила отпадналата ти майка, а Тони е чукал Ърсула в някакъв хотел нейде си, ти все още си се криел в апартамент две и си започнал да планираш много по-дръзко решение на проблема си с паричния поток. Изчакваш. В някакъв момент си слагаш черните кожени ръкавици, оставени в гардероба за Дийби, като предпазна мярка срещу пръстови отпечатъци. И тогава вече се оформя замисълът ти да приложиш насилие. Накрая в ранния следобед Лула се прибира у дома си, но нямаш късмет, с приятелки е, както без съмнение си видял през шпионката на апартамента. От този момент – изрече Страйк с вече суров тон – нещата с теб стават много сериозни. Защитата ти би могла да пледира за неволно причинена смърт – беше нещастен случай, посдърпахме се и тя падна през балкона – и това би прозвучало убедително, ако не беше стоял долу през цялото време, знаейки, че при нея има хора. Човек с не по-лоша мисъл в ума си от тази да притеснява сестра си за голям чек би могъл да изчака тя да остане сама. Само че това ти вече си го опитал и не се е получило. Така че защо да не се качиш горе сега, когато тя може би е в по-добро настроение, и пак да се пробваш, сигурно ще е по-въздържана заради приятелките си в съседната стая? Като нищо може да ти даде нещо, само и само да се отърве от теб. – Страйк почти чувстваше вълните на страх и омраза, излъчващи се от фигурата от другата страна на бюрото, която все повече се губеше в сенките. – Но вместо това ти си чакал – продължи той. – Чакал си цяла вечер, след като си я видял да напуска сградата. Сигурно вече си бил напълно решен към този момент. Имал си време да нахвърляш план. Наблюдавал си улицата, знаел си кой е в сградата и кой не е. Измислил си как да се измъкнеш чист, без никой нищо да разбере. А и да не забравяме, вече си убивал преди. Това поставя нещата в друга светлина.

Бристоу направи рязко движение. Страйк се напрегна, но Бристоу остана неподвижен и в този момент Страйк пределно ясно осъзна ситуацията с неприкрепената към крака си протеза.

– Гледал си през прозореца и си видял Лула да се прибира у дома сама, само че папараците още са били там. Вероятно съвсем си се отчаял на този етап, така ли е? Ала като по чудо, сякаш вселената се е постарала да помогне на Джон Бристоу да постигне каквото желае, те всички си тръгват. Сигурен съм, че редовният шофьор на Лула им е подшушнал клюката. Той е човек, който държи да има добри контакти с медиите. И ето че улицата е празна. Моментът е настъпил. Обличаш си суичера на Дийби. Голяма грешка. Но трябва да признаеш, че при толкова щастливо стекли се обстоятелства все нещо е било писано да се обърка. И тогава – тук вече ти давам висока оценка, защото това ме озадачаваше дълго време – изваждаш няколко бели рози от вазата. Избърсваш дръжките им – не толкова щателно, колкото би трябвало, но доста добре, излизаш от апартамент две, като оставяш вратата открехната, и се каваш до апартамента на сестра си. Между другото не си забелязал, че от розите е покапала вода. По-късно Уилсън се е подхлъзнал на капките. Качваш се до апартамента на Лула и почукваш на вратата. Тя поглежда през шпионката и какво вижда? Бели рози. Вероятно преди това е стояла на балкона си при широко отворени прозорци, гледала е към улицата и е очаквала да се появи брат ѝ, за чието съществуване доскоро не е подозирала. Решила е, че някак е влязъл, без да го забележи. Във вълнението си отваря широко вратата – и ето те вътре.