Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Страйк се чудеше дали ще успее да вдигне щората достатъчно бързо. Беше далеч от ключа за осветлението, кабинетът бе много тъмен, но той не искаше да изпуска от поглед потъналата в сянка фигура на Бристоу. Сигурен беше, че тройният убиец не е дошъл неподготвен.
– Дадох им няколко комбинации, които да опитат – продължи Страйк. – Ако не се получи с тях, вероятно ще повикат експерт, който да го отвори. Но ако си падах по залози, лично аз бих заложил на 030483.
Прошумоляване, едва мернала се бледа ръка и Бристоу се спусна напред. Острието на ножа одраска гърдите на Страйк, когато той отхвърли Бристоу встрани. Адвокатът се изпързаля от бюрото, превъртя се и атакува отново и този път Страйк падна назад със стола си и с Бристоу върху себе си, притиснат между стената и бюрото.
Страйк стискаше една от китките на Бристоу, но не виждаше къде е ножът, наоколо бе мрак. Той заби силно кроше под брадичката на Бристоу, при което главата му се отметна назад и очилата му изхвърчаха. Страйк го удари отново и Бристоу се блъсна в стената. Страйк се опита да се изправи на стола, ала долната част от тялото на Бристоу притискаше пламтящия му от болка сакат крак, а ножът се заби в ръката му над лакътя – почувства как прободе плътта му, как руква топла кръв и го заслепи пареща болка.
На бледата светлина от прозореца видя неясния силует на Бристоу отново да вдига ръка, напрегна се под тялото му, успя да отклони втория удар и с гигантско усилие съумя да го отметне от себе си, при което протезата се изплъзна от крачола му. Опитваше се да притисне Бристоу надолу, а кръвта се лееше навсякъде и той нямаше представа къде се намира ножът сега.
Бюрото се преобърна под натиска на Страйк и когато той притисна със здравото си коляно кльощавия гръден кош на Бристоу, търсейки опипом ножа с непострадалата си ръка, ярка светлина нахлу в очите му и се раздаде женски писък. Заслепен, Страйк едва успя да зърне ножа, насочващ се към корема му. той сграбчи протезата до себе си и я стовари като бухалка върху лицето на Бристоу – веднъж, втори път...
– Спри! Корморан, спри! Ще го убиеш!
Страйк се изтъркаля встрани от Бристоу, който вече не помръдваше, пусна изкуствения си крак и се отпусна по гръб до прекатуреното бюро, стиснал кървящата си ръка.
– Мисля – задъхано изрече той, твърде немощен, за да може види Робин, – че ти поръчах да си вървиш у дома.
Ала тя вече беше на телефона.
– Полиция и линейка!
– Повикай и такси – изграчи Страйк от пода с пресъхнало от толкова много говорене гърло. – Нямам намерение да пътувам до болницата заедно с този боклук.
Той протегна ръка и взе мобилния си телефон, който лежеше встрани. Бе посмачкан, но продължаваше да записва.
Епилог
Nihil est ab omni
Parte beatum.
Няма благословия без примеси.
Хораций, Оди, книга 2
Десет дни по-късно
Британската армия изисква от войниците си изтикване на втори план на индивидуалните нужди и връзки, което е почти неразбираемо за ума на цивилния. Тя практически не признава други изисквания освен собствените си, както и непредсказуемите кризи в човешкия живот – раждане и смърт, сватба, развод и болест, които точно толкова отклоняват военните планове, колкото дребните камъчета пътя на танк. Въпреки това съществуват изключителни обстоятелства и тъкмо поради едно такова обстоятелство втората мисия на лейтенант Джона Ейджиман в Афганистан беше прекратена.
Присъствието му във Великобритания спешно се изискваше от Централното управление на полицията и макар по принцип армията да не поставя нуждите на полицията по-високо от своите, в този случай бе готова на отзивчивост. Фактите около смъртта на сестрата на Ейджиман бяха привлекли международното внимание и една медийна буря около досега неизвестния лейтенант би навредила еднакво и на индивида, и на армията, в която служеше. И така Джона бе качен на самолет за Англия, където армията положи впечатляващи усилия да го опази от настървените медии.
По-голямата част от четящата вестници общественост приемаше автоматично, че лейтенант Ейджиман ще е възхитен, първо, да се прибере у дома от бойното поле и, второ, да влезе във владение на състояние, надхвърлящо и най-развинтените фантазии. Ала младият войник, с когото Корморан Страйк се срещна в пъб „Тотнъм“ по обед десет дни след ареста на убиеца на сестра му, се държеше едва ли не грубиянски и изглеждаше все още в състояние на шок.
В различни периоди двамата мъже бяха водили един и същ начин на живот и бяха понесли един и същ риск от смъртта. Това бе връзка, която никой цивилен не би могъл да проумее. В продължение на половин час те не говориха за нищо друго освен за армията.