Зовът на кукувицата

– Мисля, че такава е била – кимна Страйк.

– Да... но, дявол да го вземе, беше ми странно. Ти би ли повярвал, ако някой супермодел ти позвъни и ти съобщи, че ти е сестра?

Страйк си помисли за собствената си чудата семейна история.

– Вероятно да – отвърна той.

– Е, да, така е, защо би лъгала? Във всеки случай това си помислих. Така че ѝ дадох номера на мобилния си телефон, говорихме няколко пъти, когато тя успяваше да се срещне с приятелката си Рошел. Всичко бе измислила така, че от пресата да не разберат. Мен ме устройваше. Не исках майка ми да се травмира. – Ейджиман извади пакет цигари „Ламбърт енд Бътлър“ и започна да го върти нервно в ръцете си. – И тъй тя ми позвъни в деня, преди... преди да се случи онова – продължи Джона, – и взе да ме моли да ида при нея. Вече ѝ бях казал, че няма да можем да се видим през време на този ми отпуск. Беше ми гръмнала главата. Имах сестра супермодел. Майка ми се тревожеше, че заминавам на опасно място. Не можех да ѝ изтърся в този момент, че баща ми има и друго дете. Не и тогава. Затова казах на Лула, че не мога да се срещна с нея. Тя ме умоляваше да се видим, преди да замина. Звучеше разстроена. Казах ѝ, че може и да успея да се измъкна по-късно, след като мама си легне. Щях да ѝ обясня, че излизам на по питие с приятел или нещо такова. Тя ми поръча да отида много късно, някъде към един и половина. Та така... – промърмори Джона и с неудобство почеса тила си. – Отидох. Бях на ъгъла на нейната улица... и видях как се случва. – Изтри устата си с длан. – Хукнах да бягам. Просто тичах. Не знаех какво да мисля. Не исках да съм там, не исках да ми се налага да обяснявам пред когото и да било. Знаех, че е имала психически проблеми, и си спомних колко потиснато звучеше по телефона. Реших, че ме е примамила там само за да видя как скача. Не можех да спя. Честно да ти кажа, радвах се, че заминавам и се махам от цялата онази шумотевица по медиите.

Клубът жужеше наоколо им, пълен с обедни клиенти.

– Мисля, че причината да иска толкова отчаяно да те види, е била, защото майка ѝ току-що ѝ е разказала историята – обясни Страйк. – Лейди Бристоу е взела много валиум. Допускам, че е искала да накара дъщеря си да се почувства зле, задето я оставя, така че е разказала на Лула какво е изрекъл Тони за Джон преди много години: че той е блъснал малкия си брат Чарли в каменната кариера и го е убил. Именно затова Лула е била в такова състояние, когато е напуснала дома на майка си, затова е звъняла многократно на чичо си, та да разбере има ли някаква истина в историята. И мисля, че е настоявала да те види, защото е искала да има до себе си човек, на когото вярва и когото обича. Майка ѝ е била мъчна жена, а и на смъртно легло, мразела е чичо си и току-що е разбрала, че осиновеният ѝ брат е убиец. Няма как да не е била отчаяна. Освен това е била уплашена. Същия ден Бристоу агресивно е настоявал тя да му даде пари. Вероятно се е чудила какво още би бил в състояние да извърши.