Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Няма как да имаш – с дрезгав глас възрази Бристоу.
– Мотив, средства и възможност, Джон. Имал си всичко това. Да започнем отначало. Не отричаш, че си отишъл у Лула рано сутринта...
– Разбира се, че не.
– ...защото хора са те видели там. Но не вярвам някога Лула да ти е давала договора със Соме, който си използвал като претекст да се качиш горе. Мисля, че си го задигнал в някакъв момент преди това. Уилсън те е пуснал да влезеш и минути по-късно с Лула сте си крещели един на друг на вратата ѝ. Не можеш да се престориш, че не се е случило, защото чистачката ви е чула. За твой късмет английският на Лешчинска е толкова слаб, че тя потвърди твоята версия за скандала: бил си ядосан, задето отново се е събрала с оня използвач и наркоман, нейния приятел. Ала аз мисля, че скандалът е бил заради отказа на Лула да ти даде пари. Всичките ѝ по-умни приятели ми казаха как си ламтял за богатството ѝ, но в този ден трябва да си бил особено отчаян за пари, за да влезеш насила и да се разкрещиш така. Тони е бил забелязал липсата на средства в сметката на Конуей Оутс, така ли? И ти е трябвало да ги върнеш спешно?
– Безпочвени спекулации – отсече Бристоу все още с подскачащо коляно.
– Ще видим колко са безпочвени, щом веднъж се озовем в съда – парира го Страйк.
– Никога не съм отричал, че с Лула се скарахме.
– След като тя е отказала да ти даде чек и е тръшнала вратата под носа ти, ти си слязъл по стълбите и си видял вратата на апартамент две отворена. Уилсън и техникът по алармените инсталации са били заети да гледат панела, а Лешчинска е била някъде вътре и вероятно е чистела с прахосмукачка, което ти е дало възможност да се промъкнеш зад двамата мъже. Не е било кой знае какъв риск. В случай че се обърнат и те видят, би могъл да се престориш, че си отишъл да благодариш на Уилсън, задето те е пуснал. Прекосил си коридора зад гърба им и си се скрил някъде в онзи голям апартамент. Там има места колкото щеш – в някой шкаф, под някое легло... Бристоу клатеше глава с нямо отрицание. Страйк продължи със същия равен тон:
– Трябва да си чул как Уилсън казва на Лешчинска да нагласи алармата с едно-девет-шест-шест. Накрая Уилсън, Лешчинска и техникът са си тръгнали и ти спокойно си можел да се разполагаш в апартамента.
За твое разочарование Лула вече е била напуснала сградата и ти не си могъл да се върнеш горе и отново да я тормозиш за пари.
– Голи фантазии – процеди адвокатът. – Никога в живота си не съм стъпвал в апартамент две. Тръгнах си от Лула и отидох в службата да взема документи...
– От Алисън, не каза ли така първия път, когато преговаряхме движението ти през онзи ден? – попита Страйк.
По тънкия врат на Бристоу отново избиха розови петна. След кратко колебание той прочисти гърлото си и каза:
– Не си спомням дали... Само знам, че бях много бърз; исках да се върна при майка ми.
– Какъв ли ефект ще имат върху съда показанията на Алисън на свидетелската скамейка, че си я помолил да излъже заради теб? Разиграл си пред нея съсипания от скръб брат и си я поканил на вечеря, а нещастницата е била толкова доволна да се покаже като желана жена пред Тони, че мигом се е съгласила. След още няколко срещи си я убедил да каже, че те е видяла в службата сутринта преди смъртта на Лула. Просто те е помислила за свръхтревожен и параноичен, нали? Повярвала е, че вече имаш желязно алиби от нейния обожаван Тони за по-късно през деня. Решила е, че не е голяма работа да изрече малка лъжа, та да те успокои. Ала Алисън не е била там в онзи ден, за да ти даде каквито и да било документи, Джон. Веднага щом е отишла на работа, Сайприън я е изпратил за Оксфорд, за да потърси Тони. Малко се изнерви след погребението на Рошел, когато разбра, че знам всичко това, нали?
– Алисън не е от най-умните – бавно изрече Бристоу, потърквайки длани, сякаш ги мие, а коляното му подскачаше. – Сигурно е объркала дните. Очевидно не ме е разбрала. Никога не съм искал от нея да твърди, че съм ходил във фирмата. Нейната дума срещу моята. Може би се опитва да ми отмъсти, защото скъсахме.
– О, ти определено се издъни, Джон. След като сътрудничката ми ти позвъни сутринта да те подмами в Рай...
– Твоята сътрудничка?
– Да, разбира се. Не те исках да се мотаеш около мен, докато претърсвам апартамента на майка ти, нали така? Алисън ни помогна с името на клиента. Позвъних ѝ, казах ѝ всичко, включително как имам доказателство, че Тони спи с Ърсула Мей и че ти ще бъдеш арестуван за убийство. Това я убеди, че трябва да си потърси нов приятел и нова работа. Надявам се да е отишла в дома на майка си в Съсекс, това я посъветвах да направи. Държиш Алисън наблизо до себе си, защото мисиш, че тя е спасителното ти алиби, а и за да научаваш чрез нея плановете на Тони, от когото се боиш. Ала напоследък взех да се тревожа да не решиш, че не ти е полезна повече, и току-виж паднала отвисоко.