Границата

- „Пантър Ридж“ не може да устои без теб - продължи Хапа. Потрепери, като че

следващата й мисъл я порази като куршум и хватката й върху ръката на Оливия се

стегна. - Къде е Джей Ди? Трябва да се видя с Джей Ди!

- Тук е някъде - отвърна Оливия. - Наблизо.

- Ти си водачката - продължи Хана. - Винаги си била водачка. Трябва да се

върнеш. И двамата с Дейв да се върнете. Итън ли е това? Очите ми са толкова зле...

- Тук съм - обади се Итън.

- Видях те... когато изтича през паркинга. До гимназията. Видях какво стана с

колите и камионите... - тя се опита отново да се фокусира върху Оливия. Прошушна

й, сякаш споделяше извънредно изумителна и ужасна тайна: - Те оживяха. Дейв каза

да си мълча, така и сторих. Итън?

- Да?

- Пази ги. Те трябва да се върнат в „Пантър Ридж“. Всички трябва да се завърнете!

- Знам, че ще стори всичко по силите си - увери я Оливия.

А ти почивай, опитай се да поспиш. Имаш ли нужда от нещо, преди да тръгнем?

- Време - каза старицата едва чуто. - Трябва ми още време!

Тя вече се унасяше в безопасните обятия, както Оливия се надяваше, на

сънищата си. Постояха с нея, докато дланта й не се отпусна, лекарствата не я

приспаха отново и поне за малко Хапа напусна този разкъсван от битки свят.

- Трябва да видя Ники - каза Итън. - Ще дойда след няколко минути!

Намери я на легло в друга стая, където стените бяха боядисани в бледозелено и

имаше рамкирани плакати на цветя. Освен това разполагаше с маса и лампа до нея.

Ники беше облегната на две възглавници, а на масата стояха пластмасова чашка с

портокалов сок и остатъци от сандвич с фъстъчено масло и желе, поставен на малка

синя чинийка. Когато Итън надникна в стаята, момичето разлистваше стар брой на

списание на име „Ел“.

- Здрасти - каза той с възможно най- добра имитация на тона на

петнайсетгодишно момче. - Може ли да вляза?

Шоколадовото й на цвят око се втренчи в него. Звездата върху превръзката на

другото блестеше с отражения от лампата над главите им, захранвана от технология,

хиляди пъти по-стара от самото момиче. На лицето й се бе появила малко розовина,

беше взела душ и в чистата й, току-що сресана руса коса се бяха образували вълни.

Миротворецът си каза, че е много хубаво, че Ники пие, яде и чете, макар че четенето

за света отпреди и разглеждането на красиви картинки нямаше с нищо да разсее

тъгата в душата й.

Знаеше, че й липсва Итън. Беше потеглила на това пътуване с него, понеже му се

довери, а той я напусна, без дори да каже сбогом. Не беше по вина на момчето, а

поради нуждите на миротвореца, планът му беше такъв от самия миг на

пристигането му. Наистина не беше честно, беше си истинска жестокост и макар че

намеренията на миротвореца щяха да бъдат в полза на множеството, той изпитваше

емоции към отделната личност.

Беше съществувал дълго време - много по-дълго, отколкото Ники Стануик бе в