Границата

идея да пие повече и да бъде принуден да изхвърли в президентската баня

излишната течност. Просто не му се струваше правилно. - Всъщност не, няма нужда,

нищо не искам.

- Добре - Бийл се облегна в креслото си и се взря в тавана, сякаш вниманието му

бе привлякло нещо особено важно там, горе. Изглеждаше, че се отнася право пред

очите им, и Джеферсън се принуди да проследи погледа на събеседника им, за да

види дали не оглежда някой паяк и не е очарован от паяжина, която се люлее

напред-назад под полъха от въздухоотвода на тавана.

- Съжалявам, замислих се - обясни президентът, връщайки се в настоящето. -

Джеферсън Джерико. Да. Помня те. Трябваше ми известно време да се сетя. Нали

знаеш... напоследък имам много работа, разбираш как е.

- Така е.

- Но няма да се проснем и да измрем просто ей така - допълни Бийл. Лявото му

око започна да потрепва - тик като вълнички в спокойно езеро. Вдигна ръка и

несъзнателно или не, потри виновното място, сякаш да го накара да спре. - Твърде

много жертви дадохме вече. Смели мъже и жени, които се сражават за нас. И

децата... те също измираха. Смятате ли, че нацията трябва да се предаде, да се свие и

да умре? Тогава... защо правим всичко това?

- Много сме далеч от това да се предадем - заяви Деримън.

- Да, така е. Връщаме си градовете. Чухте обръщението ми, нали?

Джеферсън кимна предпазливо.

- Докладите, които получавам... там навън има хора... не войници, просто

обикновени цивилни... които отвръщат на огъня. Благодаря на Господа, че си имат

оръжия, и преди две години никога не бих го казал, но благодаря на Бога, че някои

хора знаят как се правят бомби.

- Така си е - съгласи се Джеферсън.

- В крайна сметка ще спечелим. Мъглявите и горгоните... те не могат да ни

смажат. Ще ви издам една тайна. Върху нея се работи даже докато си говорим. Да им

кажа ли за бак-бомбите, Ванс?

И Итън, и Джеферсън видяха, че лицето на Деримън се помрачи. Макар да

запази мълчание, момчето можа да познае какво предстои, понеже съзнанието на

президента беше като развято парцаливо знаме, пълно с дупки.

- Ако желаете - отвърна Деримън с едва чут глас.

- Бак-бомбите се сглобяват в Кентъки. В пещерите - обясни Бийл, втренчен в

Джеферсън. - Когато проектът завърши, ще разполагаме с няколко хиляди бройки.

Става дума за бактериална война. Ще пуснем тези бомби върху крепостите на

горгоните и мъглявите. Обикновени земни бактерии, безвредни за нас, понеже сме

свикнали с тях. Имаме имунитет. Но извънземните... няма да разберат какво ги е

сполетяло. Хиляди бак-бомби ще им паднал на главите. Нали така?

Възцари се тишина.

- Така е била спасена Земята във „Войната на световете“ допълни Бийл. - Планът

ни ще успее. След това ще изгорим труповете и ще заровим останките с булдозери...

Труповете - повтори той и се намръщи. - Не е ли по-добре да се каже „останките“,