Границата

развиваше, както се беше надявал. След няма и минута обаче се надигна на мястото

си, а всичките му вътрешни аларми се бяха включили отведнъж, понеже един от

корабите на мъглявите бе напуснал формацията си и ускоряваше, за да ги прихване.

Идваше от югозапад. Миротворецът се чувстваше така, сякаш пред слънцето

току-що е преминал буреносен облак. Не биваше да запази новината си в тайна.

Изправи се толкова рязко, че двамата пехотинци веднага вдигнаха колтовете си и

застанаха нащрек. Итън се наведе към ухото на Деримън и заяви:

- Приближава кораб на мъглявите. Много бързо, от югозапад. Ще пристигне

преди...

Канеше се да каже „да свърша да говоря“.

Но този път не беше пресметнал добре.

Отдясно в кабината шурна ужасно ярка червена светлина, която превърна

спуснатите завеси в тънка оризова хартия. Итън успя да различи в спектъра на

излъчването вълни от по-тъмночервена, почти виолетова енергия, която накара

въздуха да заблести и да се раздвижи. Обшивката на хеликоптера започна да пука и

да цвърчи.

Последвалият мощен удар събори Итън и го запрати напред. Той се блъсна във

вратата на пилотската кабина. Вкуси кръв, видя звезди, които не принадлежаха на

тази вселена, и усети смазваща болка в лявото си рамо и по протежение на ребрата от

същата страна. В същия миг, докато се бореше срещу късото съединение в мозъка си

и потапянето в мрака, осъзна, че хеликоптерът сякаш е бил хванат от гигантска ръка,

която забавяше движението му. Всички останали пътници, за щастие, бяха със

закопчани колани, с изключение на единия пехотинец, разкопчал се, когато Итън се

изправи - той също бе запратен напред като кукла без кости и се беше ударил в

стената. Лежеше на безформена купчина до извънземния.

Настолната лампа беше литнало смъртоносно оръжие заедно с всичко друго,

което не беше закрепено с правителствен образец винтове и болтове. От бара

хвръкнаха кутии с безалкохолни, които - същински гюлета - щяха да обезглавят

някого, ако барчето не беше обърнато в другата посока; в случая се забиха в корпуса

на четири фута встрани и експлодираха. Оливия имаше чувството, че коланът я

разрязва надве. Дейв остана без дъх и в пристъпа си на паника се почувства така,

сякаш се дави под вода. Блъснат напред и после хвърлен назад, Джеферсън писна, а

от болката костите му подскочиха в ставите.

В течение на следващите шест секунди вътрешността на „Марин Уан“

въплъщаваше същински кръг от ада и всеки изживяваше своето собствено малко

страдание. След това, в последвалата вцепенена тишина, хеликоптерът започна да се

забавя рязко... и още повече... и накрая остана неподвижен в плен на яркочервения

лъч, макар че и главната перка, и тази на опашката продължаваха да се въртят.

Турбодвигателите виеха и бяха напът да се разпаднат на парчета, а по корпуса на