Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Джоунс, Джон (1923)
Генерален директор на британското контраразузнаване МИ–5 от 1981 до 1985 г., първият ръководител на МИ–5 след сър РОДЖЪР ХОЛИС (1956–1965), който няма опит в КОНТРАШПИОНАЖА.
Подобно на Холис Джоунс е работил в отдел F — за ВЪТРЕШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, който се занимава предимно със събиране на сведения за комунистическата партия на Великобритания, за левите групировки и за хората, заподозрени в саботаж.
По времето на Джоунс МИ–5 разработва повече технически и електронни форми за НАБЛЮДЕНИЕ, като се използват подслушвателни устройства, компютърно наблюдение и микрофони. Разчита се повече на устройства, отколкото на АГЕНТИ.
Джоунс е „стабилен поддръжник“ на техническото наблюдение, пише ПИТЪР РАЙТ в „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987), тъй като е убеден, че „не може да внедри офицерите си в тези леви групировки, защото дейността на много от тях излиза далеч извън общоприетите морални норми: при това от време на време възниква необходимост от такива жертви, които не могат да дадат даже сътрудниците на МИ–5“.
Джоунс, Джон П.
Техник от щаба на военновъздушните сили на САЩ, арестуван през 1952 г. в Корея заедно със сержант ДЖУЗЕПЕ КАШО за „предаване на разузнавателна информация на противника“. Джоунс не е изправен пред съда тъй като получава нервно разстройство и медицинска комисия го признава за невменяем.
Дзержински, Феликс (1877–1926)
Основоположник на ЧК — предшественик на съветските разузнавателни ОРГАНИ. Дзержински създава ЧК през 1917 г. и остава неин ръководител и след като наименованието й се променя 4 пъти (ЧК, ВЧК, ГПУ и ОГПУ) — чак до 1926 г. Той отговаря и за проблемите за устройването и образованието на бездомните деца по време на Октомврийската революция (1917) и последвалата Гражданска война (1917–1920).
Роденият в Полша Дзержински в юношеските си години се насочва към кариерата на католически свещеник, но скоро е завладян от политическите движения в Русия. По време на революцията от 1905–1906 г. е арестуван от царската полиция за противоправителствена дейност. Следващите 10 години прекарва по затворите и на заточение. През Октомврийската революция от 1917 г. е наречен „рицар на пролетарската революция“. Става комендант на Смолни в Санкт Петербург — бивше училище за благородни девици, превърнато в болшевишка щабквартира. Като един от най-близките съратници на Ленин отговаря за безопасността на висшите партийни ръководители. След опита за покушение над Ленин през август 1918 г. Дзержински предприема масова терористична кампания, като хвърля в затвора, измъчва и избива десетки заподозрени. При основаването в ЧК има само 23-ма служители, а през януари 1919 г. там вече работят 37 000.
В книгата си „Спомените на един британски агент“ („Memoirs of a British Agent“, 1932) британският дипломат шпионин РОБЪРТ БРУС ЛОКХАРТ разказва за революцията като неин очевидец и описва Дзержински така: „Човек с добри маниери, говори тихо, но няма нито една искрица хумор. Най-забележителното у него са очите му. Дълбоко хлътнали, те блестят с нестихващия огън на фанатизма. И погледът му никога не трепва.“
Дзержински създава структура на държавната сигурност, която се запазва и в съвременното КГБ: Първо управление работи срещу враговете извън границите на Съветския съюз; Второ управление води борба с враговете вътре в страната; Трето управление отговаря за контраразузнавателната дейност сред въоръжените сили. Тайната му полиция също осигурява контрола на комунистическата партия над икономиката и транспорта в страната.
По време на чуждестранната интервенция в Русия през 1917–1919 г. Дзержински разбива малка шпионска мрежа, която е под закрилата на американското консулство. Той нарежда на оперативните си работници да нападнат заподозряна френска разузнавателна служба в Москва — арестувани са 6 АГЕНТИ и са иззети експлозиви. Дзержински отправя поглед и извън Русия. Той създава АМТОРГ — съветско търговско представителство в САЩ, което служи за ПРИКРИТИЕ на агентите му.
През 1922 г. Ленин се разпорежда да бъдат създадени първите концентрационни лагери. Дзержински открива първия от тях на остров Соловецки. Той депортира там хиляди, които по-късно загиват поради суровия северен климат или нечовешките условия в лагера. През 1922 г. Дзержински подкрепя усилията на Сталин за присъединяване на Грузия към Съветския съюз. Страстта, с която Дзержински защитава революцията и издирва и унищожава контрареволюционери, довежда до установяването на първите разузнавателни центрове на руснаците в чужбина. (Вж. ТРЪСТ.) Служителите от царско време и белогвардейците се издирват из цяла Европа и дори в Съединените щати, поставят се под наблюдение, за тях се докладва, а някои са и екзекутирани.