Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Джонстън почти незабавно написва книга за разгрома в Коралово море и я нарича „Лексингтън, кралица на самолетоносачите“ („Lexington — Queen of the Flat-Tops“, 1942). На първата страница е отбелязано: „Информацията в настоящата книга е проверена от бюрото по цензурата, което няма забележки.“
(Международно известният вестникар Уолтър Уинчъл също твърди, че военноморският флот е имал предварителна информация за японските маневри преди битката при Мидуей. На 5 юли той се връща към Коралово море и Мидуей с твърдението, поместено в клюкарската му хроника в Ню Йорк дейли нюз: „Когато се напише историята за тези времена, ще се разкрие, че два пъти съдбата на цивилизования свят е променена от прехванати съобщения.“ Но твърденията на Уинчъл потъват в забвение.)
Джонсън
Вж. ЗОРГЕ, РИХАРД.
Джонсън, Кларънс (Кели) (1910–1990)
Легендарен авиоконструктор, направлявал производството на шпионските самолети Ю–2 (U–2) и SR–71 БЛЕКБЪРД по време на дългото си ръководство на локхийдските ЗАВОДИ СКУНК.
Джонсън учи аероинженерство в университета в Мичиган и завършва през 1933 г. Започва работа в локхийдските заводи като инструментален механик и след серия от назначения — по здравина на детайлите на самолета, по динамиката, по намаляване на теглото и габаритите — през 1938 г. става главен инженер-конструктор. Освен че е изключителен инженер, е и убедителен търговец, който през 1938 г. успява да убеди Кралските военновъздушни сили да купят локхийдския бомбардировач Хъдсън. Джонсън с гордост наблюдава, че първият самолет на Кралските военновъздушни сили, който сваля вражески самолет по време на Втората световна война, е именно Хъдсън (на 8 октомври 1939 г. сваля германския хидросамолет Дориър До–18). Джонсън работи и над P–38 Лайтнинг, един от най-известните американски самолети от времето на Втората световна война.
„Знаех какво искам да правя, още от 12-годишен — казва веднъж той. — От този момент желанието ми да създавам самолети си остана непроменено.“
През 1952 г. е назначен за главен инженер на локхийдските заводи в Бърбанк, Калифорния. Създава 40 самолета, включително първия американски боен самолет F–80 Шутинг Стар, проектиран и построен за 143 дни, и F–106 Старфайтър. Най-известен е със самолета Ю–2 (U–2) и със създаването на конструкторското бюро на ЗАВОДИТЕ СКУНК — СТРОГО СЕКРЕТЕН проект (официално известен под името Станция за проекти в напреднало развитие), където се разработват също шпионските СПЪТНИЦИ и устройствата за електронно противодействие.
Джонсън има славата на човек, който никога не харчи и петак повече, отколкото трябва. Той връща на американското правителство около 2 млн. долара, когато първият Ю–2 (U–2) е построен за по-малко от предвиденото. Той създава задвижвания с водород CL–400 — наследник на U–2. Когато разбира, че самолетът не функционира според очакванията, престава да работи над него.
През 1975 г. Джонсън се оттегля от поста първи вицепрезидент на корпорацията Локхийд, списание Тайм го нарича „вероятно най-успешния новатор в авиацията от времето на Орвил и Уилбър Райт до наши дни“. До 1980 г. той остава в борда на директорите на Локхийд, а по-късно работи като главен съветник по мениджмънт. Джонсън получава най-високото гражданско отличие на военновъздушните сили и 3 президентски почетни грамоти, включително Медал на свободата.
Кели Джонсън с ранен вариант на U–2
Джонсън, Робърт Лий
Сержант от американската армия, вербуван от руснаците в БЕРЛИН в края на 50-те и в началото на 60-те години. Джонсън живее с любовницата си, родена в Австрия, от която има син. Разочарован от началството си, че не напредва в службата, той решава да си отмъсти на цялата армия. „Не исках да имам нищо общо с армията и американския начин на живот… реших да потърся убежище при руснаците“ — казва по-късно Джонсън.