Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Дипломиран
Руски жаргон за ВНЕДРЕН АГЕНТ, който успява да се издигне от маловажен на по-висок служебен пост, свързан с дейността му.
Директор на военноморското разузнаване (ДВМР)
Постът директор на ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ е въведен от британското Адмиралтейство през 1886 г., а Военноморският отдел за разузнаване (ВОР) (отначало известен като Комитет за външно разузнаване) — през 1882 г. Персоналът на ДВМР отначало отговаря за мобилизацията и военните планове, а също и за събирането на външноразузнавателни сведения. Организиран е в 2 отдела: Разузнаване и Мобилизация. През 1900 г. е създаден Трети отдел, който да отговаря за стратегията и отбраната, а през 1902 г. Четвърти отдел поема защитата на търговското мореплаване.
Важността и ползата от ДВМР са оценени бързо. До 1902 г., пише историкът Артър Мардър в книгата „Анатомия на британската морска сила“ („The Anatomy of British Sea Power“, 1940), „нито един въпрос от по-голямо значение, отколкото например промяната на някой елемент от военната униформа, не се решаваше, без ДВМР да е казал мнението си“.
През Първата световна война ДВМР отговаря за криптографските операции на Кралския военноморски флот. (Вж. СТАЯ 40.)
Първият ръководител на военноморското разузнаване, назначен през 1882 г., е капитан Уилям Хенри Хол. Американският военноморски флот създава поста ДВМР (отначало наричан началник на разузнаването) през 1882 г. Лейтенант ТИОДЪРЪС МЕЙСЪН е първият директор.
Вж. още УПРАВЛЕНИЕ ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ; ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ.
Директор на военното разузнаване (ДВР)
Длъжността директор на военното разузнаване е създадена през 1887 г. от британското военно министерство. Преди появата на Генералния щаб освен за „чистото“ разузнаване ДВР отговаря и за отбраната на страната и мобилизацията.
ДВР е премахнат през 1904 г. Разузнавателните функции са предадени на Управлението за разузнаване и мобилизация към военното министерство. През 1916 г. постът е възстановен, тъй като още през Първата световна война се очертава необходимостта от отделен разузнавателен състав.
Постът ДВР отново е премахнат през 1922 г., когато е създадено Управлението за операции и разузнаване. Отделен ДВР е назначаван още веднъж към военното министерство през септември 1939 г. — веднага след началото на Втората световна война. Този пост се запазва през цялото време на военния конфликт.
Директор на централното разузнаване (ДЦР)
Директор на ЦРУ и ръководител на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ, на всички държавни организации на САЩ, които извършват разузнавателна дейност.
Терминът е използван за пръв път през 1946 г. Тогава президентът Труман създава ЩАБА НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ЩНР), който трябва да съгласува американската външноразузнавателна дейност с помощта на ГРУПАТА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ГЦР). ЩНР и ГЦР са разформировани след създаването на ЦРУ на 20 септември 1947 г. Първият директор на ЦРУ веднага става и директор на Централното разузнаване.
Според Закона за националната сигурност от 1947 г. ДЦР ръководи ЦРУ — основната разузнавателна агенция в страната, а също така координира и цялостното развитие и изпълнение на програмите и дейността на организациите, наречени по-късно разузнавателна общност. Но поради недостатъчно добри или просто незаинтересовани директори, а също и поради бюрократизма на други представители на общността задълженията на ДЦР извън рамките на ЦРУ с времето стават доста ограничени.
През 1971 г. се извършва реорганизация на разузнавателната общност и ДЦР поема отговорността за „планирането, преразглеждането, координирането и оценката на всички разузнавателни програми и операции на националното разузнаване“. Членовете на разузнавателната общност помагат на ДЦР чрез своите представители в постоянните работни комисии и комитети, разглеждащи общите въпроси на разузнаването. На първо място сред тях е НАЦИОНАЛНИЯТ СЪВЕТ ЗА ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ.
ДЦР е председател и на Висшата междуведомствена група към СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, която разглежда междуведомствени въпроси в областта на разузнаването и следи за изпълнението им. Заместник-директорът на Централното разузнаване (ЗДЦР) оказва съдействие на ДЦР и изпълнява длъжността му с всички права при отсъствието му или в периода между оттеглянето на един и назначаването на нов ДЦР.
Вж. ЦРУ за списъка на ДЦР.
Дискавърър
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на първия в света СПЪТНИК, използван за фотографско разузнаване. Докато се разработва шпионският спътник КОРОНА, на 3 декември 1958 г. американското правителство обявява съществуването на Дискавърър като апарат в процес на изпитания, който ще бъде извеждан в орбита за медико-биологични изследвания и изследване на космическото пространство. За тази цел Дискавърър ще извежда в орбита различни биологични образци, включително живи същества, които след провеждането на нужните опити ще бъдат връщани на Земята.