Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
На първия процес — през август 1992 г., съдът не може да стигне до еднозначно решение. Срещу Джордж е възбудено второ дело и на 9 декември 1992 г. е признат за виновен по 2 пункта за лъжесвидетелстване. Обявяването на присъдата е запланувано за началото на 1993 г., но на 24 декември 1992 г. президентът ДЖОРДЖ БУШ оправдава Джордж заедно с още петима, замесени в аферата ИРАН — КОНТРИ.
Джордж Смайли
Главен герой на детективските и шпионските романи на ДЖОН ЛЬО КАРЕ. В първите 2 романа — „Повик за мъртвите“ („Call for the Dead“, 1962) и „Убийство от класа“ („A Murder of Quality“, 1963), Смайли е в ролята на детектив. Кариерата му на разузнавач и ръководител на специалните служби започва с романа „Шпионинът, който дойде от студа“ („The Spy Who Came In from the Cold“), радващ се на голям успех сред читателите, и продължава с „Калайджия, шивач, войник, шпионин“ („Tinker, Tailor, Soldier, Spy“), „Благородният ученик“ („The Honourable Schoolboy“) и „Хората на Смайли“ („Smiley’s People“). Достойнствата на Смайли като таен агент са описани от Льо Каре още в „Убийство от класа“:
Потайността не бе само призванието му, тя бе и в природата му. Тайният свят на разузнавача не може да бъде описан сочно и красиво като другите неща. Тук всичко е полутонове. Човек, който подобно на Смайли е живял и работил години наред сред враговете на страната си, учи постоянно една-единствена молитва: дано никога, никога да не бъде забелязан. И той с любов се смесва сред тълпата, която сляпо го заобикаля от всички страни на улицата, без да му обръща ни най-малко внимание. Страхът, че ще бъде забелязан, го потиска. Готов е да разцелува минаващия край него, който нетърпеливо го избутва с лакти и го принуждава да се отдръпне, за да му стори път. Обожава служители, полицаи, автобусни кондуктори само защото са проявили непростимо безразличие към него. Но този страх, тази сервилност, тази зависимост бе развила у Смайли безпогрешна, почти женска интуитивност и тънък усет.
Той познаваше хората както ловец скривалището си, както лисицата — гората. Шпионина го следят, както и той върви по следи. Шпионинът, след когото върви потеря, самият той трябва да бъде ловец. Той забелязва и най-малките детайли: всеки жест, мимика на лицето, дума, поглед, походка. Както един ловец би забелязал извитото клонче орлова папрат или счупената съчка. И той е с изострено внимание. Точно както лисицата, която с обонянието си усеща приближаващата опасност…
Макар и истински специалист на интригите (и начина на организация на разузнаването), Смайли съвсем не е супершпионин. Бракът му с „апетитната“ Ан е истински провал, той не е нито млад, нито красавец, носи очила с голям диоптър, а понякога, когато е сред хора, не му достига самоувереност.
На обяд с Джон Льо Каре и сър Алек Гинис, който изпълнява ролята на Смайли в телевизионната версия на романа на Льо Каре „Калайджия, шивач, войник, шпионин“, сър МОРИС ОЛДФИЙЛД казва: „Ние съвсем не сме такива, каквито ни описва нашият домакин.“ Гинис изявява желание да се запознае с истински шпионин и Льо Каре организира обедната среща. След излъчването на телевизионната серия Олдфийлд пише на Гинес: „Все още не успявам да разпозная себе си.“
Когато през 1986 г. Олдфийлд умира, вестник Таймс пише, че той е бил прототипът на Смайли. Льо Каре на свой ред казва пред Таймс: „Не бях чувал за сър Морис по какъвто и да било повод дълго след като името и героят ми Джордж Смайли бяха станали известни.“
Джоузефин
Вж. КРЕМЕР, КАРЛ-ХАЙНЦ.
Джоунс, Дженива
Секретар в Държавния департамент, арестуван през 1993 г. заради помощта, която е оказал със секретна информация на въстаници, опитали се да свалят либерийското правителство. Джоунс, който работи от 5 години в отдела по политико-военните въпроси към Държавния департамент, е обвинен, че е снимал над 130 телеграми, като ги е изнасял тайно от Държавния департамент, а след това ги е предавал на двама журналисти. Единият от тях е чуждият гражданин Доминик Нтубе — издател на излизащия в САЩ вестник за Африка. Той също е обвинен в кражба на документи и изпращането им по факс на бунтовниците.
Разследването е предизвикано след откриването на телеграми на Държавния департамент в изоставен команден център на въстаническите лидери в Либерия. Сред телеграмите е и телефонният номер на Нтубе във Вашингтон, изписан на заглавната страница на факса. Федералните агенти претърсват дома му и откриват хиляди документи на американското правителство, включително много на ЦРУ.