Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Джон, Ото (1909)
Западногермански висш служител в контраразузнаването, работил за Щази — източногерманската разузнавателна агенция. Осъден за измяна в Западна Германия.
През 1933 г. Джон постъпва в германските граждански авиолинии Луфтханза и работи във фирмата до 1944 г. През Втората световна война сътрудничи на генерал-майор ХАНС ОСТЕР — началник на личен състав в АБВЕРА. И двамата са твърдо против Хитлер и са свързани със заговора за убийството му от 20 юли 1944 г. Братът на Джон е екзекутиран за участието му в заговора.
Четири дни след провала на заговора Джон бяга в Мадрид, предава се на британските специални служби там и е отведен във Великобритания. Остатъка от войната прекарва в радиостанция, откъдето се излъчва ЧЕРНА ПРОПАГАНДА. След войната помага на британците при оценяването на политическата ориентация на германските военнопленници и при разследването на висши германски военни.
От декември 1950 г. Джон е изпълняващ длъжността директор на ФСЗК — западногерманската служба за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. На 20 юли 1954 г. посещава Източен БЕРЛИН за честване годишнината от заговора срещу Хитлер от 1944 г. и преминава на страната на Източна Германия. Джон прекарва следващите 6 месеца в Съветския съюз и през декември 1954 г. отново е в Източен Берлин, където започва работа в щаба на Щази.
На 13 декември 1955 г. Джон се връща в Западен Берлин с помощта на датски журналист. Въпреки твърдението му, че е бил отвлечен, е предаден на правосъдието, обвинен е в държавна измяна и е осъден на 4 години тежък физически труд. Освободен е от затвора на 28 юли 1958 г. и се установява в Австрия.
Джонстън, Стенли
Американски журналист, който през 1942 г. оповестява успеха на военноморските декодировчици срещу японския военноморски флот.
Джонстън — репортер за Чикаго трибюн, е на борда на самолетоносача Лексингтън по време на сраженията в Коралово море на 7 и 8 май 1942 г. Това е първата в историята морска битка между самолетоносачи. Японските сили, които се насочват срещу Порт Морсби в Нова Гвинея, са спрени, но самолетоносачът Лексингтън е потопен. Джонстън е спасен на борда на военния кораб Честър и след това прехвърлен на транспортния Барнет, който го връща в Съединените щати.
На Честър един от военноморските офицери му показва дешифрирано японско радиосъобщение, което съдържа данни за японския боен ред и организация за следващата битка при МИДУЕЙ на 4 и 5 юни. Скоро след битката — на 7 юни, Чикаго трибюн публикува на първа страница материал със заглавие „Флотът знаеше за японския морски план за нападение“. В няколко други вестника също са публикувани подобни съобщения. Собственик на Чикаго трибюн е полковник Робърт Маккормик, упорит изолационист и опонент на администрацията на Рузвелт. В навечерието на нападението срещу ПЪРЛ ХАРБЪР той е публикувал американските военни планове.
Статията от 7 юни е публикувана без името на автора, но е написана от Джонстън. Той твърди, че военноморският флот има подробна информация за мощта и разположението на японските сили и дори цитира имената на важни японски кораби.
Статията се основава на строго секретен разузнавателен бюлетин от 31 май, изпратен от РАЗУЗНАВАНЕТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ в Пърл Харбър (РАДИОЦЕНТЪРА НА ТИХООКЕАНСКИЯ ФЛОТ). В него са включени подробни данни за японските сили, което дава основание на Джонстън да твърди, че статията е написана на базата на справочници, на данни за японските загуби в Коралово море и на други материали от ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ.
Някои офицери от армията настояват да се проведе разследване и Джонстън да бъде обвинен в шпионаж. Министерството на правосъдието с нежелание започва процедурата, насочена срещу Джонстън и Чикаго трибюн съгласно ЗАКОНА ЗА ШПИОНАЖА от 1917 г. Показанията на някои от свидетелите пред Върховния съд в Чикаго скоро разкриват, че на 31 май, докато Джонстън е бил на борда на Честър, един офицер на Лексингтън го е запознал със съобщението. „Това е абсолютно нарушение на правилата за сигурност, но Върховният съд отказва да произнесе присъда. Чикаго трибюн излиза чист, тъй като разузнавателните сведения са били предложени доброволно на Джонстън, без дори да се спомене, че става въпрос за секретен материал“ — пише в книгата си „А аз бях там“ („And I Was There“, 1985) контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН, по това време РАЗУЗНАВАЧ в Тихоокеанския флот. Важното е, че американската цензура не забранява на вестниците да публикуват информация за противниковите военноморски сили. Не съществуват доказателства, че японците са се запознали със статията в Чикаго трибюн. Въпреки че през август те променят шифрите си, няма открити доказателства, че смяната е предизвикана от недискретната статия на Джонстън.